Какво е да изглежда, че имаш всичко, а ти да се чувстваш бедняк?

Какво е да изглеждаш успял, а ти да виждаш в себе си само провал?

Какво е да всяваш в другите респект, а ти да се чувстваш смачкан? 

Какво е да изглеждаш устремен към една цел, а ти да чувстваш, че се губиш в лабиринти?

Какво е да изглеждаш силен, а ти да се страхуваш от себе си?

Може би думата е неблагодарност... Или пък фалш, криво огледало... Не е търсен ефект, просто се случва. Хората виждат едно, ти усещаш друго. И малцина са тези, които могат да видят теб такъв, какъвто се чувстваш. От една страна малцина са допуснати да погледнат, а от друга страна и част от тях са слепци. Или просто напразно им е открехната вратата към душата ти, защото те не заслужават това.