Днес ще потегляме обратно за България. Ще отделим време да купим шоколад за всички близко до сърцата ни хора. Обичам да слагам чертата и да обобщя с няколко думи какво е общото ми усещане за дадено място. Ще го направя и сега.

Женева е подреден и спокоен град. Тук хората са нормални. Загрижени са един за друг и то съвсем искрено. Позитивни са без да са прекалено емоционални. Оставаш с усещането, че всеки си върши работата, знае какво прави и кой е най-добрия начин нещо да се случи. 

Женева е град с висок стандарт на живот. Може би това място ми е в Топ 3 на най-скъпите, в които съм била. Това предполага по-малък туристически поток, което го запазва достатъчно автентично и интересно.

Градът предоставя възможност да си направиш по-дълъг уикенд, да се помотаеш, да се наслаждаваш на природата и да си отдъхнеш. 

Предполагам, че природата на останалата част от Швейцария е пленителна. Алпите и малките селца / градчета. Вероятно би било чудесно човек да отдели достатъчно време и да предприеме обиколка с влак из тази страна. Сигурно ще го направя някога. 

Сега си тръгвам с позитивното усещане, че видях друг свят. Доста различен от всякакъв друг, който съм виждала. Не с нещо кой знае какво, а със своята нормалност. Която не е скука в никакъв случай. Думата за Женева май е нормалност. Както и предполагах - за да се постигне това не е необходимо кой знае какво. Само малко внимание към човека. Да се спрем и да се огледаме, да помислим не само за себе си, да сме добри, да си даваме сметка, че всеки наш жест и дума са важни. Че дребните неща изграждат голямата картинка. Че всичко, което правим оставя следа в някого. Не искаме да оставим нещо лошо след себе си. Нали?