Ставаме бодри и изпълнени с готовност да опознаем най - голямата забележителност на Женева - езерото Леман. През него преминава в своя път река Рона, а самото езеро е образувано от ледник. То е дълбоко до 300 метра, а в частта, която успяхме да видим е уникално чисто и специфично синьо. Около него са разположени скромни и елегантни имения или направо мини дворци, в които вероятно живеят доста заможни и титуловани особи. Част от имотите имат собствен кей на езерото.

На круизното корабче на палубата, на която седим, е доста студено. Когато преминаваме доволно близо до фонтана  Jet d'eau ледените пръски вода направо ни пронизват. Неговата 140 - метрова струя не спира да се изстрелва към небето целогодишно и го е превърнала в символ на града. В зависимост от играта му с вятъра и слънцето можеш да го видиш в цветовете на дъгата или пък разперил криле като пеперуда. Има особено изящество в простотата му.

И на фона на всичко това забелязваме хора във водата, хора с бански на плажа, които се канят да се присъединят към тези в езерото. Това ми идва в повече. Става ми още по-студено. 

Покрай нас има малко яхти във водата. Има и един - двама рибари. Повечето платноходки са завързани по кейовете. Може би е минал сезона за приятни разходки. Вятърът брули лицата ни и усещам как устните ми се напукват от студа. На брега ще трябва да вземем мерки да се стоплим с нещо. Питам се как ли се чувстват лебедите и патиците по цял ден в тези ледени води. Интересно нещо е живота и природата. Това, което е непоносимо за едни е съвсем удобно за други. Всичко е въпрос на приспособяване и промяна. Сам избираш с какво можеш да живееш и кое можеш да понесеш.

55 минути по вода са достатъчни да измръзнеш, но са недостатъчни да се насладиш на околната красота. Водните басейни са едни от любимите ми места. Покрай тях се чувствам сякаш в защитен балон - хубаво ми е, тихо ми е, почива си ума и душата ми. Радвам се, че все пак беше още зелено около брега. Есента не е започнала да рисува с пастелните си боички наоколо. Не, че не харесвам цветовете и, но повече ме радва зеленото. То ми е символ на раждането, на живота, на промяната. Докато жълтото, червеното и охрата ми напомнят за нещо отминало, нещо към края си. Не обичам края. Обичам да знам, че все още мога да поставя начало на нещо, че все още имам сили и страст да го правя. Че не съм се уморила да търся и да се уча. С две думи - не съм се уморила да живея. Затова не есента, а пролетта е моя сезон.

Следваща дестинация - ботаническата градина на Женева. Красив парк в близост до двореца на нациите, седалище на ООН. Вече се е постоплило и намираме излегнали се по тревата хора, тичащи, каращи ролери или колелета деца и възрастни. Все още се намират цъфнали цветя наоколо, но си личи, че природата се подготвя да заспи. В градината има няколко оранжерии. В тях има интересни  аранжировки, които те пренасят в палатка на изследователи в джунглата или в лаборатория на учени в дъждовната гора. Част от тези растения ми напомнят скорошното ми пътуване в Азия, където ги видях в съвсем реалната им среда на живот. Хубави спомени ме връхлитат и разказвам за тях докато вървим из парка. Оградени, но до известна степен в нормална среда са малко птици, сърнички и овце. Розовото фламинго ме изумява с търпението си да стои на един крак, а едни особено красиво изпъстрени патици изобщо не искат да стоят мирно, за да ги снимам. Много са кокетни и нетърпеливи.  

Както споменах съвсем наблизо е седалището на ООН. Днес е неделя и е затворено за посещения. Работи за туристи в работните дни между 10 и 12 часа. Няма да успеем да видим залите, в които се събира целия свят на заседания и къде успешно, къде не, се опитва да направи нашата планета едно по-добро място за живот. От входа се виждат множеството знамена по пилоните, внушителната варовикова сграда и безупречно зелената ливада. Това е. 

Срещу сградата има площад с фонтани по земята, които в топъл ден може би са добра алтернатива за охлаждане. Днес внимаваме много къде ще изскочи водната струя, защото само леден душ не сме взимали този ден. На площада се намира внушителен стол с три здрави крака и един пречупен. Символ е на борбата с противопехотните мини, чиито жертви стават много често децата. Тъжен символ. Това не пречи на малоумни туристи да се снимат под пречупения крак или да се снимат в перспектива как придържат същия този крак. Става ми много тъпо заради човешката глупост. Тя дори не се навежда да прочете текста под стола за това каква е идеята му. Ако го беше направила вероятно щеше да се засрами от себе си, но не би.

 

Завършваме днешния дълъг ден с разходка в парка на Университета, за да видим монумент, наречен стената на реформаторите. Женева се гордее, че е изиграла значителна роля по времето на Реформацията. В средата на дългата сто метра стена са фигурите на четиримата - Жак Калвин, Теодор дьо Без, Гийом Фарел и Джон Нокс,а в двата края са поставени Мартин Лутер и Улрих Цвилинги. Самият парк е много оживен, явно е ключово място за срещи на младежи, забили носове в мобилните си телефони или на възрастни и много възрастни господа, играещи шах и табла с огромни фигури върху изчертани върху асфалта шахматни дъски.

Това вече е края на този, изпълнен с емоции ден. Връщаме се по моста Монблан и виждам как в Женева са решили да подкрепят една много близка до сърцето ми кауза - превенцията в борбата срещу рака на гърдата. Поставили са на пилоните на моста наред със знамената на Швейцария и Женева и знамена с така известната розова панделка. Този жест ми допадна много. Хареса ми ненатрапчивия начин, по който изказват своята подкрепа.

Облаче в лилаво

Символът на пречупеното детство

И това е начин да се забавляваш

Поредното човешко лице на Женева

Красотата на мига

Моите любими маргаритки