Днес ще покоряваме върховеSmile. С въжена линия, но все пак си е изкачванеWink. Проучила съм междувременно с какъв автобус трябва да се придвижим до френската граница на практика, за да се качим на Салев. Днес ще стъпя на френска територия за първи път. Не е като да е с цял крак, но все е нещо. Има доста ентусиасти като нас. Има слънце и много хора в този съботен ден са предприели пътуване към близката планина, за да си почиват активно. Плащаме си билетчето и се подреждаме, за да се вмъкнем в кабината и да се качим. Първо се качват колоездачите, след това тези с парапланерите и накрая ние, дето ще ползваме само краката си. Мислех, че ще отнеме време, но изкачването не е повече от три минути. Доста е стръмно и малко дострашава по едно време. Дето се казва един миг и сме на върха. Още със слизането разбирам колко умно постъпих като си купих ръкавици вчера. Доста е студено. Хората са се екипирали подходящо, за разлика от нас.

Гледката, която се разкрива е приказна. Няма как да я снимам и да изглежда по начина, по който я виждат очите ми. Женева  е като на длан. Езерото в дясно разлива кротко води докъдето стига погледа ми в хоризонта. Много ентусиасти летят с парапланери. Познавам един човек, който би направил същото с голямо удоволствие. Сигурно е страхотно да летиш като птица. Само да не ме беше страх от високо...

Наблизо има маркировка, която сочи към тераса, от която се виждал Монблан. Хм. Пише, че маршрута отнема 15 минути. Хайде да е половин час, защото не сме във форма. Оказа се една поляна, от която наистина се виждат няколко връха. Но кой е Монблан? Blush  С моите нищожни познания по география нямам никакъв шанс да позная. Почивам малко и се отправям обратно до въжената линия. Има уютно кафене с панорамна гледка, в което ще поседнем и ще погледаме пред себе си всичката тази красота.

След кратко спускане продължаваме деня в обиколки в старата част на Женева. По уличките е много оживено. Току на всеки ъгъл се носи аромат на печени кестени. Обичам кестени. Те са едно от малкото неща, които харесвам от есента. Взимам си едно пакетче и неговата толина и аромат моментално стоплят ръцете и сърцето ми. Запътили сме се към катедралата "Св. Петър". Предполагам, че всеки който чете какво пиша вече предполага, че ще има изкачване до купола / камбанарията. Няма как да пропуснаCool. Тук стълбите са една безкрайна спирала. Толкова е тясно, че са поставени светофари, които указват кой има право да се движи - качващите се или слизащите. Добре поне, че са сравнително малко стъпалата - само 157. На самия край се озоваваш в нещо, което напомня на трапезария, има маса, пейки и малки прозорчета. Гледката, която се открива е хубава, но ми липсва простора, който друг път получавам, качвайки се на високо. Тук няма вятър в косите, няма я волността и безкрайния хоризонт. На връщане от тази спирала ми се завива свят. Налага се да приседна малко в храма на пейките, за да оправя нещастния си вестибуларен апарат.

Вчера почти минахме до английската градина, но така и не се разходихме в нея. Днес поправяме този пропуск. Тя е досами брега на езерото и е известна с цветния си часовник, чиято стрелка се твърди, че е най-дългата в света - цели два метра и половина. Няма как в столицата на часовникарската индустрия да няма символичен часовник. В момента той е съставен от осем кръга от различни според сезона цветя. Малко търпение ни е необходимо, за да успеем да снимаме само и единствено часовника. Все има от любимите ми туристи, които задължително се фотографират до всички забелжителности, до които се намират. Досадно е. Но пък тук туристическия поток е далеч по-малък от други места, на които напоследък бях. Продължаваме из паркчето. Има фонтан в ремонт. Защо ли не се учудвам? Има и много симпатична беседка, сякаш излязла от приказките за баба Яга, Хензел и Гретел...Цялата градина се обикаля за десет минути с чакането пред часовника. Навсякъде по брега са насадили нова трева и са я оградили с ужасно загрозяващи зелени ленти. Явно красотата иска жертви. За да е прекрасно напролет сега е леко грозновато.

Май за днес стига толкова. Пак ще излезе, че сме минали двадесетина километра пеша. Отправяме се към хотела за кратка почивка и после ще търсим място за вечеря. Дано не е толкова шумно като вчерашното. Имам нужда от тишина и топло място. Може би и от чаша вино, а за десерт - швейцарски шоколад. Срам ме е, че втори ден съм в Женева и още не съм опитала местната сладост. Това трябва незабавно да се коригира.

Красива сграда по пътя ни

Гледката от едно от прозорчетата на катедралата "Св.Петър"'

Площад Place du Bourg-de-four с прочутото кафене La Clémence

Очарователно, но не работещо кафене по пътя ни

Беседката в английската градина