Ден 15

Оставяме петъка за разглеждане на Милано. Въпреки, че имаме четири дни в този град на практика сме почти постоянно към Монца, в Монца или се връщаме от там. Затова ще пожертваме деня  със свободни тренировки за Голямата награда на Италия в разглеждане на основните забележителности в столицата на модата. Започваме с Дуомото. Поредната красива и доста величествена катедрала, която виждаме. Тя е изключително богата откъм кули, статуи и гаргойли. Чета в пътеводителя, че са стотици. Не се и опитвам да запомня всичките тези числа. Вътре най-голямо впечатление ми прави статуята на Сан Бартоломео, който е измъчван и одран и е изобразен как държи собствената си кожа. Доста стресиращо, но изключително реалистично. Тази катедрала е в топ 5 на най-големите католически катедрали в света. Строена е около 500 години и това си личи в богатия интериор и екстериор. Не пропускам изкачването на покрива. Вече стана ясна тази моя слабост да гледам отвисоко.😀 Странното е, че на практика се страхувам да гледам надолу, когато съм на шестия етаж дори, но страшно обичам да се кача някъде и да гледам хоризонта без да има прегради пред погледа ми. Така се усещам свободна. Тук поне има асансьор и достатъчно пространство. Покривът е доста обширен като площ и, ако не се качиш на него пропускаш да видиш половината от великолепието на скулпторите върху кулите. За съжаление е много горещо и не можем да се мотаем много. 

Още отвисоко сме си набелязали уличката, по която ще продължим да вървим. Там е магазина на Ферари и трябва да го посетим, защото нямаме тениски за неделя. Не може да идем на Монца неподготвени. Той се намира в непосредствена близост до галерията Виторио Емануеле. Тази част на Милано е много лъскава, нереално чак. Свръх скъпарски бутици, префърцунено елегантни портиери на магазини, изискани ресторанти и кафенета с келнери, глътнали бастун и сякаш прислужващи на английски лордове. Това място не е по вкуса ми. Твърде снобско е. Самата галерия като постройка е красива и в слънчев ден като този стъкления и покрив е изключителен. Съвсем случайно до всичкия този лукс откриваме заведение, за което съм гледала по Travel channel, в което се продават ужасно вкусни и много евтини панцероти. Това е нещо средно между калцоне и мекица, не може да се определи точно. Опашката е добра, но вътре работят много бързо и след минути идва моя ред да поръчам. Иска ми се да опитам всичко, но асортимента е доста богат. Ограничавам бройката до 4 различни, като едното е сладко - с шоколад. Тук няма къде да се сяда, взимаш си хартиения плик и тръгваш нанякъде. Около самото място има много насядали по тротоарите младежи, които усмихнато и доволно похапват. Ние ще ядем в движение. Отправяме се към една малко известна, но пък зловеща църква - Сан Бернардино але Оса. Тя е на петнадесетина минути пешеходно разстояние от Миланската катедрала. На практика това, което ще видим не е самата църква, а костницата към нея. Стените и са почти изцяло украсени с черепи и кости. Мислех си, че ще ми  е зловещо тук, а се оказа много успокояващо. Седиш и съзерцаваш. Даваш си сметка, че след теб остава толкова малко и наистина не си струва да се попиляваш в глупости и безсмислени притеснения. Просто трябва да взимаш, каквото ти се дава от момента и да си Ок. Не е лошо да мечтаеш, но не бива да се тормозиш, ако не се получава. Каквото - такова.

За накрая си оставяме замъка на Сфорците и парка към него. В самия замък се помещават различни изложби. Има египетски музей, който 100% ще пропуснем. Все пак сме били в Египет. Останалите изложби са за модерно изкуство и нещо не ни се занимава. Ще обиколим из парка и ще го даваме по-лежерно. Има доста хора, които са дошли да намерят прохлада след края на работния ден сред дърветата и езерцата наоколо. В едно от тях плуват доста едри риби наред с ято патици, а покрай тях се припичат поне десетина водни костенурки. Много е освежаващо в такъв голям и забързан град човек да попадне и в тази му част и да опознае част от местната култура за почивка и забавление.

По пътя минаваме покрай Миланската скала. Отвън сградата е доста скромна, да не кажа по-силната дума безлична. Може би следващия път ще дойда с билет за някое представление. Или поне така ми се иска.

Е това беше от Милано. Достатъчно ми е. 

Миланската катедрала

Част от Сан Бернардино але Оса

Сан Бертоломео

Мястото с уникално вкусните панцероти

Странно дърво в Peck - един гастрономически рай

Още радост за очите и небцето от Peck

Наричат Милано и града на Леонардо, защото той прекарва не малка част от живота си в него; тук е една от най-известните му творби - фреската Тайната вечеря

Малко от атмосферата на парка Семпионе

Piazza del Duomo - поглед от горе