Ден 15

Оставяме петъка за разглеждане на Милано. Въпреки, че имаме четири дни в този град на практика сме почти постоянно към Монца, в Монца или се връщаме от там. Затова ще пожертваме деня  със свободни тренировки за Голямата награда на Италия в разглеждане на основните забележителности в столицата на модата. Започваме с Дуомото. Поредната красива и доста величествена катедрала, която виждаме. Тя е изключително богата откъм кули, статуи и гаргойли. Чета в пътеводителя, че са стотици. Не се и опитвам да запомня всичките тези числа. Вътре най-голямо впечатление ми прави статуята на Сан Бартоломео, който е измъчван и одран и е изобразен как държи собствената си кожа. Доста стресиращо, но изключително реалистично. Тази катедрала е в топ 5 на най-големите католически катедрали в света. Строена е около 500 години и това си личи в богатия интериор и екстериор. Не пропускам изкачването на покрива. Вече стана ясна тази моя слабост да гледам отвисоко.Big Grin Странното е, че на практика се страхувам да гледам надолу, когато съм на шестия етаж дори, но страшно обичам да се кача някъде и да гледам хоризонта без да има прегради пред погледа ми. Така се усещам свободна. Тук поне има асансьор и достатъчно пространство. Покривът е доста обширен като площ и, ако не се качиш на него пропускаш да видиш половината от великолепието на скулпторите върху кулите. За съжаление е много горещо и не можем да се мотаем много. 

Още отвисоко сме си набелязали уличката, по която ще продължим да вървим. Там е магазина на Ферари и трябва да го посетим, защото нямаме тениски за неделя. Не може да идем на Монца неподготвени. Той се намира в непосредствена близост до галерията Виторио Емануеле. Тази част на Милано е много лъскава, нереално чак. Свръх скъпарски бутици, префърцунено елегантни портиери на магазини, изискани ресторанти и кафенета с келнери, глътнали бастун и сякаш прислужващи на английски лордове. Това място не е по вкуса ми. Твърде снобско е. Самата галерия като постройка е красива и в слънчев ден като този стъкления и покрив е изключителен. Съвсем случайно до всичкия този лукс откриваме заведение, за което съм гледала по Travel channel, в което се продават ужасно вкусни и много евтини панцероти. Това е нещо средно между калцоне и мекица, не може да се определи точно. Опашката е добра, но вътре работят много бързо и след минути идва моя ред да поръчам. Иска ми се да опитам всичко, но асортимента е доста богат. Ограничавам бройката до 4 различни, като едното е сладко - с шоколад. Тук няма къде да се сяда, взимаш си хартиения плик и тръгваш нанякъде. Около самото място има много насядали по тротоарите младежи, които усмихнато и доволно похапват. Ние ще ядем в движение. Отправяме се към една малко известна, но пък зловеща църква - Сан Бернардино але Оса. Тя е на петнадесетина минути пешеходно разстояние от Миланската катедрала. На практика това, което ще видим не е самата църква, а костницата към нея. Стените и са почти изцяло украсени с черепи и кости. Мислех си, че ще ми  е зловещо тук, а се оказа много успокояващо. Седиш и съзерцаваш. Даваш си сметка, че след теб остава толкова малко и наистина не си струва да се попиляваш в глупости и безсмислени притеснения. Просто трябва да взимаш, каквото ти се дава от момента и да си Ок. Не е лошо да мечтаеш, но не бива да се тормозиш, ако не се получава. Каквото - такова.

За накрая си оставяме замъка на Сфорците и парка към него. В самия замък се помещават различни изложби. Има египетски музей, който 100% ще пропуснем. Все пак сме били в Египет. Останалите изложби са за модерно изкуство и нещо не ни се занимава. Ще обиколим из парка и ще го даваме по-лежерно. Има доста хора, които са дошли да намерят прохлада след края на работния ден сред дърветата и езерцата наоколо. В едно от тях плуват доста едри риби наред с ято патици, а покрай тях се припичат поне десетина водни костенурки. Много е освежаващо в такъв голям и забързан град човек да попадне и в тази му част и да опознае част от местната култура за почивка и забавление.

По пътя минаваме покрай Миланската скала. Отвън сградата е доста скромна, да не кажа по-силната дума безлична. Може би следващия път ще дойда с билет за някое представление. Или поне така ми се иска.

Е това беше от Милано. Достатъчно ми е. 

Миланската катедрала

Част от Сан Бернардино але Оса

Сан Бертоломео

Мястото с уникално вкусните панцероти

Странно дърво в Peck - един гастрономически рай

Още радост за очите и небцето от Peck

Наричат Милано и града на Леонардо, защото той прекарва не малка част от живота си в него; тук е една от най-известните му творби - фреската Тайната вечеря

Малко от атмосферата на парка Семпионе

Piazza del Duomo - поглед от горе