Ден 14 - ден17

Монца. Пистата - жива история на Формула 1. Осемдесет и седмо Гран При. Пистата, която не прощава пилотските грешки и , на която най-силно се чуват ударите на италианското сърце. Исках отдавна да дойда тук. Да почувствам страстта към спорта в най-чистата му форма. Щеше да е невероятно, ако бях дошла, когато Шумахер триумфира с Ферари, но...съдба. Тук спонтанно се запява италианския химн и това носи страхотно усещане за съпричастност. Не знам дали това е точната дума, но аз се чувствам добре, когато го чувам от група момчета с червени перуки и червени тениски в близост до бокса на Ферари в четвъртък. Имахме неблагоразумието да дойдем на обиколка на питлейна, която се случва от 16.00 до 18.00 часа в четвъртъка преди състезанието в неделя. Лично аз, ако знаех, че даването на автографи от пилотите и обиколката по питлейна се припокриват, щях да си спестя тълпите и всичките "бонуси" от това изживяване. Но да започна още от самото начало.

Настаняваме се по обяд в хотела в Милано. Хем искаме да стъпим на легендарната писта, хем да изтестваме как е маршрута до там, за да сме по-подготвени и организирани в събота и неделя. Затова без много да отлагаме тръгваме за Аутодромо Монца. Първо - метро до порта Гарибалди.На няколко спирки сме, а влакчетата са чисти, комфортни и идват на чести интервали. Това е добре. Порта Гарибалди е нещо като гара, не централната за Милано, но гара. Малко борба с автомата за билети и известни колебания кой точно вариант от двата за Монца е нашия и сме във влака за известното градче. Четири гари. Нищо време. Монца е почти като предградие на Милано. Десетина-петнадесет минути заедно със спирането по гарите отнема пътя до там. Слизаме на малката гара и вече се забелязат първите фенове, които са дошли да се разтъпчат към пистата. Непосредствено пред нас са дори група българи. Виждаме, че някои от хората се насочват към спирка на градския транспорт, но ние решаваме да се разходим до там пеша. По-късно ще осъзнаем грубата си грешка, но засега смело крачим по улиците на Монца. Малко се разминава с очакванията ми - мислех си, че навсякъде ще има знамена на Ферари, указателни табели...Няма такова нещо. Има лъскави бутици и тихи улици. Тук - там са започанали да разпъват шатри на известни марки автомобили, но засега са в много начален етап. За уикенда ще е по-различно. Убедена съм. До гарата сравнително на близко разстояние започва парка на Монца, на който в горния край се намира и самата писта. Бях, чела, че  е най-големия ограден парк в света, но някакси неглежирах тази информация. След час и нещо време щях да осъзная грешката си, но вече ще сме се изморили сериозно в жегата от този преход. Това ни е първото и последно пешеходно минаване на разстоянието от гарата до пистата. На ръба на силите си се добираме до входа и се озоваваме зад сериозна тълпа, очакваща да се отворят вратите, за да щурмува боксовете. В един момент се залюляваме и потичаме като река. Аз съм на Монца. Вървя по асфалта, докосвам бетонните стени, на по-малко от няколко метра от мен са механиците на отборите, болидите и част от пилотите. На удобно и климатизирано над нас са журналисти и фотографи в прес центъра, които се забавляват с нашия ентусиазъм в тази неистова горещина да сме си толкова близки един с друг има няма няколко стотици човека. Може да сме над хиляда. Трудно ми е да преценя в пресата, в която съм заклещена. Това не беше най-умния избор за разходка по пистата, но вече в тълпата нямаме особен избор, накъдето ни поведе - натам. Може би преди време, когато Шумахер се състезаваше и аз щях да изглеждам на някого като истерична фенка, която крещи името му, за да вземе автограф. Сега е различно. Формула 1 за мен вече е различна. Липсва ми страстта, с която всеки състезателен уикенд заставах пред телевизора, но няма личност в момента, която да ме провокира и вдъхновява. Няма го Шумахер. Такива като него се раждат рядко. Не знам дали в моя живот ще има втори такъв.

Малко снимки, много лудница и накрая се добираме до заветния автобус, за да се завърнем в Милано доволно уморени.

Събота е. Днес са калификациите. Уж да отидем да гледаме и малките серии преди тях, но едва стигаме навреме. Подценихме количеството хора, които ще се втурнат към пистата. Още на гарата в Милано се започна със стълпотворение. Вагоните бяха препълнени с хора, от които щедро се лееше пот. Трудно успяхме да се качим на градския транспорт в Монца и много бавно напредвахме до пистата. Градът е пренаселен с хора и автомобили. Движението като цяло е голям кошмар. След известно лутане намираме сектора си - в началото на завоя Параболика сме. Покрай нас профучават с около 250 км/час. Малко преди да намалят, за да вземат прословутия завой. Много е горещо. Слънцето пече абсолютно безжалостно и едва се издържа. Около нас е пълно с полуголи хора, които правят две в едно - гледат Формула 1 и си правят слънчеви бани. Когато започва същинската част от деня повечето са обърнали вече по няколко бири. Един час минава абсолютно неусетно. Изненади няма . Мерцедес са просто в друга лига. И моторите им звучат другояче. Втора редица за домакините от Ферари. Като цяло според очакванията. Изнасяме се бързо от трибуните след края на квалификацията и търсим прохладата на парка. На изхода му ни зове една бакалия с изстудени бири по витрините. Не пропускаме това удоволствие. Отново в автобуса, който много напомня 204 или 280 в час пик. Слизаме малко преди гарата и се разхождаме в града. Вече е малко по-различно от четвъртък. Има щандове и шатри по улиците. Дечица се снимат с рекламен болид на Ферари и получават количка-подарък от Шел. По-нататък млади и не толкова млади мъже оглеждат BMW I8, присядат в него, снимат се. Следват шатрите на Mercedes и Audi. Усмихнати момичета предлагат по чаша изстудено вино, докато господа с вид на брокери/дилъри ти обясняват колко предимства ще имаш, ако си купиш точно този автомобил. Все едно и сам не можеш да видиш очевидното Cool. Присядаме за късно следобедно кафе и после лежерно се отправяме отново към Милано. Утре ще трябва да сме по-експедитивни в придвижването. Предполагаме, че лудницата ще е по-голяма.

Неделя. Тръгваме възможно най-рано. Към 8.30 сме изпили по едно страхотно капучино в кварталното кафене с усмихнатата китайка, изяли сме по един топъл, мек и ухаещ на лимон кроасан и крачим към спирката на метрото. Изненади до пристигането в Монца няма. Маршрутът ни е ясен, изпитан. Там обаче, на спирката на автобусите на градския транспорт, е малък митинг от хора. Ще ни трябват за тях поне 10 автобуса, а продължаваме да прииждаме. На всичкото отгоре разписанието е неделно и автобусите са на 25 минути интервал. Какво от това, че има състезание? Отчайващо е. След като за почти час пристигат два претъпкани на макс автобуси решаваме да вървим две-три спирки назад, за да успеем да се качим изобщо в нещо. Накрая сме вътре - стърчим на по половин крак, но пътуваме. Още с пристигането имаме нужда от бира - за освежаване и успокояване от цялата тази лудница. Тълпите са много сериозни. На предишната формула, на която ходих изобщо нямаше такова нещо. Направо е било пустош в сравнение с това тук. Пълно е с каравани, от които се лее бира и се носят примамливи миризми на печено месо за бургери. Отделно отвсякъде висят тениски и шапки - най-основно в червено. Тук Ферари е религия. Още със стъпването днес в Монца видях това, което очаквах - пред магазинчета и кафенета се вееха знамена на отбора. Днес е леко облачно. Дано се смили и слънцето над нас и не пече като вчера. Сядаме си на местата, когато вече е започнал парада на пилотите. Добре, че местата са ни в края на пистата и не го пропускаме. Местните любимци - Кими и Фетел слизат от платформата при нас на завоя и махат ентусиазирано на феновете докато отговарят на банални въпроси на водещия. Останалите пилоти се прибират, а тези двамата след известно обръщане на внимание на нас се качват в safety car-а и отпрашват към боксовете да се приготвят. Пускат ни по екраните част от филм за Маса.Той е обявил тези дни, че това е последния му сезон във Формула 1. И макар, че кара сега за Уилямс хората тук го обичат и това е жест да му покажат своята любов. Все пак години беше част от техния любим отбор. Състезанието ще започне с минута мълчание заради жертвите от наскоро случилото се земетресение. После прозвучава химна на Италия в акапелно изпълнение и на неговия фон над пистата прелитат елитна група самолети, които показват сложни фигури и с трите цвята на Италия изчертават флага и в небето. Всичко е готово за старта. 3-2-1 и потегля кервана. Хамилтън се забавя на старта и Фетел се оказва втори. Трибуните са в еуфория. Тя не трае дълго. След около десетина обиколки мерцедесът на Нико е отчайващо напред пред ферарито на Себ. В крайна сметка след 53 обиколки нещата си идват по местата - двойна победа за Мерцедес и трето място за Ферари. Отварят огражденията и тълпите се втурват на пистата. Ние също не правим изключение. Минаваме пеша през целия завой Параболика и правим снимки на себе си и на другите на  старт-финалната права. И пак тази спонтанност - както уж всичко е приключило и група фенове запява химна на Италия. Има настроение, има емоция. А аз съм част от всичко това. Невероятно е. Радвам се на този уикенд. Колко  е прекрасно да сбъднеш своя мечта!