Ден десети

Имаме ден, ден и нещо в Пиза. Тук хотелът е на две минути път от основната и май единствена забележителност - наклонената кула. Настаняваме се набързо някъде по обяд и се отправяме към площада на чудесата. Най-голямото чудо  е човешката глупост и клише - накъдето и да се обърнеш виждаш хора, които подпират кулата с ръце. Напушва ни смях и започваме да снимаме хората около нас. За кулата ще дoйдем утре рано след изгрев слънце. Дано китайските туристи да спят до късно.

Много напича и сме гладни. Вървим по улицата с ресторантите. Наблизо е. Тук поне не мисля, че ще е проблем да се нахраним, когато и да огладнеем. Определено е доста туристически насочено всичко, няма да уморят чужденците от глад я. Не и в Пиза. Щателно изучавам поставените на стативи менюта дано намеря нещо тосканско. Е, почти успявам. Талиатели с манатарки и леко газирано бяло винце. Идилия в ранния следобяд.

Лежерно и мързеливо се разхождаме по брега на Арно. Тук реката ми се струва по-кална от частта и, която видях във Флоренция. Няма нищо красиво или романтично по брега и бързаме да се скрием на сянка за по едно следобедно ароматно и убийствено късо италианско кафе. Пресичаме реката по един от мостовете и се озоваваме в по-съвременната част на Пиза. Елегантни хора излизат от бутици, мадами на токчета разхождат кучета, весели тийнейджъри танцуват някакъв градски стил на сянка върху мраморно фоайе на сграда. Шарен свят. 

Изпълняваме замисъла си и ставаме по изгрев. На площада на чудесата сме почти сами. Бялото в кулата, църквата и баптистерия идеално контрастира на супер свежото зелено на тревата. Въздухът е чист и все още е прохладно. Ако можех щях да се разходя боса в тревата, но навсякъде има табелки, че това е забранено. Sad Сега успяваме да снимаме спокойно. Не знам защо, но по-късно установявам, че на някои снимки съм поизправила кулата. Нещо не ми е била явно хармонична. Какво да правиш - стремеж към подреденото, поправеното, луда работа. Ако трябва да съм откровена кулата в Пиза ми е леко разочарование. Явно съм имала по-високи очаквания. Не ме впечатли повече от тревата наоколо. Има и такива места. Които толкова добре познаваш от снимки и телевизия, че като ги видиш наживо и не трепва нищо в теб, не те впечатляват. Минаваме и през ботаническата градина. Тя е под прозорците на хотела. Буквално. Доста е занемарена, в момента и правят ремонт, но има какво още да се желае. Излизам от нея с трайни спомени - нахапали са ме десетки комари. Свирепо. Такова нещо друг път не ми се е случвало. 

Отново сме на път. Към Генуа. Да видим там какво ще ни предложи Италия.

Площадът на чудесата

Талиатели с манатарки

Ботаническата градина