Ден осми

Това е тази Тоскана, която търсих, която исках да почувствам с очите, ушите и небцето си. Сиена е древна, чаровна и тиха. Сиена е просто средновековна. Уличките, къщите, всичко в нея е останало там, назад във времето. Няма тълпите хора, няма толкова много от цивилизацията. Потапям се, разливам се и живота изглежда прекрасен. И тук ще се катерим на високо. Кулата Torre del Mangia, от която се открива страхотна гледка към ветрилообразната Пиаца дел Кампо. Казват, че площадът бил като раковина...на мен ми прилича на ветрило. И тук е задушно и натоварващо изкачването до върха, но може би точно от тази камбанария се разкрива най-хубавата гледка от всички досега в това пътуване. Хората са като мравки, а приличния фонтан в центъра на площада отгоре изглежда смешно малък. Тук погледът се рее отвъд улици и сгради, над зелени хълмове с лозя. Тук си мислиш, че виното е толкова вкусно, защото му сипват по малко вълшебство, което витае във въздуха. Слънцето е щедро и след месец сигурно тези смълчани хълмове ще се изпълнят с глъчката на млади и стари, които ще оберат плодовете на земята, за да направят поредната реколта елексир от любов. 

В Сиена най-после успявам да намеря място, в което да опитам нещо наистина непретенциозно и тосканско - супа риболита. Това е зеленчукова супа с боб, в която е надробен на едри парчета хляб. По-скоро това  е условно супа, по прилича на яхния според моите представи за гъстота на супата. Толкова е просто, но и толкова вкусно. Откакто съм в Италия за първи път днес на обяд се радвам истински на храната си. Не ме разбирайте погрешно - обичам много Италия и храната и, но от доста време не ме вдъхновява пица Маргарита или плато с морски дарове. Обичам ги, но вече е рутинно. Тази супа и по селски грубите брускети с домати и зехтин към нея направо зарадваха любителя готвач в мен, накараха ме да се пренеса в голямото селско италианско имение, в което на обяд шумна фамилия е изнесла масата под асмите и най-възрастната жена в дома щедро сипва в купите на всички от приготвената риболита. Уморените от жегата мъже смело загребват с лъжици  от ястието и очите им греят, защото с храната поемат и цялата любов, която готвачът е вложил в приготвянето и. 

Извинете за лиричното отклонение, но Сиена и тази тратория с четири маси в тясната калдъръмена уличка причиняват точно тези мисли в мен. Blush

Минаваме на връщане към Ливорно покрай Сан Джиминяно, т.нар. средновековен Манхатън. Имал е над сто кули от по 100 и малко под или над метра. Сериозно строително постижение за онова време. Градчето е още по-малко от Сиена и също толкова древно. Чувствам се като в средновековен резерват. Сан Джиминяно можеш да разгледаш от край до край за по-малко от час. Ако не се мушваш във всеки магазин за вино и сирене, който видиш по пътя си, както направих аз. Не знам откъде днес дойде това шопинг желание. Тук магазинчетата са много автентични. Например любимото ми напоследък пекорино се продава във вкопани в земята дюкяни и е оставено да зрее в каменни ниши в стената. Влезеш ли първоначално те лъхва острия аромат на овче сирене, на земя, на подправки. Може да не звучи добре за някои, но това усещане има своя чар. Този аромат и маслено-ронлив вкус идеално подхождат на гъстото червено тосканско вино. Изпробвано! Отново купуваме вино, пристрастихме се. На малки масички с чаша "Аперол шприц" се наслаждавам на отиващия си ден и на лежерно разхождащите се хора около мен. Гледам в една точка и главата ми е изпразнена от тревоги и изобщо от мисли. Сигурно това е рая - да дишаш, да не чуваш, да виждаш отвъд нещата и изобщо да не мислиш. Не знам как се нарича това състояние. Надявам се да няма медицински термин за него. Аз бих го нарекла  мир. 

С огромно нежелание си тръгвам от това място. Днешният ден си струваше. Видях и усетих една друга Италия. Радвам се, че все още има места по света, които са сравнително далеч от комерсиализацията, които са запазили до някаква степен своята идентичност, които могат да ти донесат различно изживяване. Толкова е трудно да видиш нещо, което не си виждал досега. И толкова скучно навсякъде да е все едно си бил там. Любопитното дете в мен днес сияе от щастие. Днес усетих неусещани досега неща, ядох неопитвани досега неща, отпих нови вкусове. Това е просто безценно. 

Обичам тази Тоскана.

Сан Джиминяно

Риболита

Този образ и Сан Джиминяно са един за друг :)

Едно от местата, които неустоимо привличаха да пазаруваш

По улиците на Сиена

Катедралата в Сиена - отвън

Катедралата в Сиена - красива и отвътре

Torre del Mangia отвътре

Пиаца дел Кампо в цялата и прелест

Bellissima Toscana