Ден шести

Флоренция ме разочарова. Перлата на Тоскана се оказа град, претъпкан с туристи, където е трудно да видиш романтиката на Средновековието, да усетиш мощта на Медичите, да се докоснеш до изкуството, което са събирали и развивали. Може би за първи път се сблъсквам с такива тълпи хора и това толкова много ме изнервя. Дори в Рим не усетих така множеството като тук. Опашката, за да се качиш на купола на Брунелески, изисква да пожертваме два часа и половина от деня във висене. Последвалото изкачване по клаустрофобичните стъпала в горещината не помага много да оправим настроението. Вече горе, на високото, целия ентусиазъм се е изпарил. На всичкото отгоре задуха и силен вятър, което мен лично започна да ме кара да се чувствам неспокойна. Може би трябваше да изберем да изкачим кулата на Джото, а не купола на Санта Мария дел Фиоре. Но каквото - такова. И без това време за двете няма. По-скоро време за две ужасно огромни опашки няма. Църквата, баптистерията и кулата са на раета, стил взаимствал от арабите тези мотиви. По-нататък ще го срещнем и на други места в Италия. Целият комплекс на Пиаца дел Дуомо е доста внушителен. А тълпите тук са най-многобройни. Точно срещу дуомото намирам позната марка - пастичерия като тази, в която ядох божествени каноли в Рим срещу Пантеона. Не мога да пропусна това изкушение. Още повече, че не ме свърта на опашката за изкачване на купола и гледам отвреме на време да мръдвам нанякъде и да се разсея. Има кой да пази реда Wink. Кафето с канола с крем пистачио малко оправят вкуса. Тази нощ е имало заметресение в Италия. Доста разрушително. Разбирам за него от хора от България. Хора, които по някакъв начин са се разтревожили за мен. Става ми топло на душата, че има такива, които си губят времето да мислят понякога и за мен. Мило е. Дни по-късно си мисля, че няколко часа след заметресението катеря кули. Без да събера 2+2. Луда работа. Но пък имам късмет всичко да е наред. След като взимаме емоция от изкачването и гледките, колкото можем се запътваме към Пиаца дела Синьория и Палацо Векио - домът на Медичите. Чела съм за това семейство, за жестокостите им, но и за любовта им към изкуството и мецанатските им прояви. Лоренцо де Медичи е бил един от хората направил Флоренция основен център на изкуството в периода на Ренесанса. Неговата любов към красивото и покровителството му на много известни творци като Леонардо, Микеланджело, Ботичели дават сериозен тласък на изкуството в този период. След заговор, в който е убит брат му, точно от прозорците на Палацо Векио са избесени заговорниците. Самият дворец във вида му днес не е това, което човек си представя, когато е чел историята - няма я тази пищност и това изящество, но има следи от тях. Огромната зала на първия етаж с високия изрисуван и богато украсен таван, с огромним платна по стените загатват за величието в онези дни. Най-хубавата гледка като че ли е от прозорците на двореца - от там се вижда купола на Брунелески (снимката в карето). В момента чета книга за Мона Лиза. Художествена с елементи от историята. Абсолютно съвпадение, не търсен ефект, но е факт, че всичко в нея е за Флоренция, Леонардо, Лоренцо, заговорът Паци. Понякога нещата имат своята "случайност". Пием кафе на площада на Синьорията и сме безкрайно изтощени. Горещо е, а тълпите не намаляват. Поемаме към друго култово място в града - Понте Векио. Покритият с малки дюкянчета мост. Първоначално е населяван от месари и кожари, а впоследствие те са заменени с бижутери, защото се изгражда галерия над магазинчетата, по която Козимо Медичи да преминава към Уфици. Миризмата, която се разнасяла от месарниците и кожарските ателиета била непоносима и те са заменени с бижутерите. Река Арно лениво си тече под нас, на моста са се приютили магазини от много световно известни марки и тълпи с хора, които в най-общия случай са се въоръжили с по едно джелато. И ние правим същото - в близост до Уфици намираме примамваща джелатерия и се отдаваме на изкушението. Остана да опитам да вляза в Уфици. Уви, нямах дори мисъл да се наредя на опашката за билети. Нечовешка е. А после трябва да имаш и резервиран час, за да влезеш. Никакъв шанс за Уфици. 

Ако трябва да обобщя този ден и Флоренция като впечатление -  от една страна подцених града, не е възможно за ден да се види дори и санитарния минимум обекти, които на мен са ми интересни, биха ми свършили работа около три дни. От друга страна тук туристическия поток е убийствено голям, просто разваля всичко. Ако дойда пак ще направя проучване кога е най-слабия туристически сезон и тогава бих опитала да видя перлата на Тоскана в истинския и блясък. Засега по-скоро съм изнервена и разочарована, отколкото вдъхновена и доволна. 

Кулата на Джото

Палацо Векио

Копие на статуята на Давид на площад Синьория

Река Арно

Проява на любов

Флоренция на длан