Ден трети

Маранело. Толкова отдавна искам да отида там. И мечтата стана реалност. Мястото, където се ражда една страст, една любов - тази към Ферари. Това градче не е туристическа дестинация, не блести с нищо. Но аз се чувствам като в приказка. Цялото това червено наоколо ме прави жива, усмихната и луда.

Пристъпвам в музея на Ферари едновременно като в храм и в галерия. Храм, защото тук са събрани всички успехи на отбора в различни епохи и спортни серии. Защото тук са болидите, в които е дишал и изгарял в спортна страст Шумахер, Лауда, Фанджо, Жил Вилньов...72 пъти Шумахер е вдигал купи на различни писти докато пилотира своето Ферари. 72 пъти съм била безумно щастлива. И колко още пъти, когато не е печелил, но е правил невъзможното, за да завърши възможно най-напред в класирането. Спомените се завръщат и се натъжавам неимоверно много. Затова къде и как е сега великия шампион. Дали изобщо ще оцелее и, ако стане това чудо колко ще е останало от личността на невероятния човек Михаел Шумахер. Галерия, защото всеки автомобил на Ферари е едно страхотно бижу. Искам да погаля всяка една кола, да очертая с пръсти формите и, да се порадвам на изяществото във всеки детайл. Ферари е неописуема страст. Ферари е онова червено, което не подлежи на описание. Където и да го видиш знаеш каква е колата без да си видял дори емблемата. Ферари е почерк, който не можеш да сбъркаш. Те са въплащение на всичко изискано италианско. Те ще бъдат винаги в сърцето ми. Вярно е, че тази любов у мен я запали Шумахер, а той от години не е част от екипа. Но това червено...

Няма как да не направим и test drive  с Ферари в Маранело. Просто това е една от основните части на програмата. И тъй като аз не шофирам избора на Ferrari FF ("Ferrari Four") дойде естествен. Беше колата, в която се седи и отзадCool. 4x4 и четири места. Колата с най-големия по обем двигател, създаван някога от Ферари и най-бързия четириместен автомобил в света (според производителя). Отиваме до една част на града, която прилича на промишлена зона и е доста близо до завода на Ферари. Там заедно с тест пилот на фирмата, предоставяща услугата правим няколко запомнящи се обиколки по улиците. Твърде кратко ми се стори всичко. Ускорението, което те залепя за седалката, звукът, който пее в ушите и пак онова червено. Искам да остана поне още час в тази кола. Няма как, за жалост. И като Пепеляшка след 12 - ия час потеглям с тиквената каляска отново на път. Към Ливорно, Тоскана. За да потопя крака в Лигурско море и да потопя очи в хълмовете със зелени лозя. Доскоро с чаша вино по залез слънце.

Ferrari F 2002