Ден трети

Падуа е междинна спирка в пътуването. Като за "Добре дошли в Италия". Посрещна ни дъждовна вчера вечерта, но днес е свежа и усмихнато слънчева. Има меса в църквата, която искаме да разгледаме и затова сядаме на кафе с кроасан за закуска. Не знам кой е измислил кроасаните - французи или италианци и да си призная още не съм яла френския вариант, но тези в Италия са божествено вкусни. Те са един от вкусовете, който винаги ще свързвам с тази страна и ще ме кара да мечтая за нея. Падуа е малко градче, има две - три неща, които искам да видя - катедралата, ботаническата градина и площада. Последния го видяхме и снощи, защото вечеряхме на него, но днес е прясно изкъпан и пуст. Така обичам. Тишина и шанс да съзерцаваш. Сутрините са ми любимо време. Тогава мога да се чуя и да се видя. Тогава е свежо и има заряда на новото начало. Има очакването да започнеш от нулата. Има шанса да промениш посоката. Обикалям почти в самота кръглия площад и се чувствам заредена положително за предстоящия ден. Зелената трева, водата, която обгражда площада и мраморните статуи правят мястото подредено и запомнящо се. Катедралата няма този успех да остави някакво трайно усещане в мен. Наистина след като човек е посетил "Св. Петър" в Рим малко храмове биха могли да го впечатлят с цялостно излъчване. Може да намериш по нещичко във всеки, но да си кажеш "Уау"...едва ли. Ботаническата градина отваря по-късно. Нямаме време. Днес програмата е най-сгъстена и решаваме да тръгваме. Толкова от Падуа.

Болоня. Червената, образованата и тлъстата. Град, който не успях да харесам. Град, който ще запомня с факта, че в 19 часа не мога да намеря място, в което да опитам най-известния местен специалитет - паста ала рагу (или паста болонезе). Факт.В страна, която е поставила в култ храненето и храната е трудно да вечеряш преди 20.30 часа. В цялото пътуване ще се налага да се съобразяваме с този факт нееднократно. И така - едно от нещата, заради които сме в Болоня остана несвършено. Не успяхме с болонезето. Фонтанът "Нептун" беше в ремонт. Някакси не ми върви с фонтаните, стават по-красиви след като съм си заминалаCool. Тук качвам първата кула от предвидените няколко за цялата почивка. Кулата Азинели. До нея е полуиздигната Гаризенда. 498 дървени, скърцащи стъпала. Жега и клаустрофобия. Хора, които едва се разминават в двете посоки. И за награда - първата гледка отвисоко. Да, Болоня е червена. Определено.

И тук има катедрала. Започната с амбицията да е най-голямата, най-красивата, но след построяването на "Св.Петър" изоставена и недовършена - с обшивка от мрамор до някъде. Колкото-толкова.

Еми това е от Болоня. За университета няма време, а и май липсва желание.   

Част от аркадите на Болоня

Гледката от Азинели