Ден първи

Хърватия ме изненада. Определено. Много зелено селска и безупречно чиста. Въздухът прави зеленото особено - наситено свежо и светло, майско зелено. Все още незапрашено и недокоснато от горещото лятно слънце. Моето любимо зелено. Цвят на току що измита салата. Малки селца или градчета, в които си има всичко - църква, училище и деца. Малки къщички с жив плет, сочна трева вместо тротоарни плочи и саксии с цветя по прозорците, терасите и стълбите. Кокетно и много ретро. Сякаш времето е спряло. Няма и следа от свръх влиянието на техническия прогрес днес. Този прогрес, който ни прави роби на телефоните и компютрите, на колите и телевизорите ни. Тук като, че ли ти остава само да правиш истински неща - да садиш, копаеш, месиш хляб и отглеждаш животни. Не знам дали бих могла да живея така, но в този момент това е като глътка свеж планински въздух, която ме прави спокойна и доволна от деня и живота. За мен е рядко състояние и затова му се радвам. Лесно е. Имаме някакви часове престой, но минаваме близо до местността, в която са Плитвишките езера и си го набелязвам за някоя следваща дестинация. Хотелчетата наоколо са примамливи, а миризмата на скара дава добра заявка за кухнята в Хърватия.

Ден втори

Минаваме по крайбрежието на Хърватия на път за Италия. Гледките или спират дъха ми или ме карат да се въртя във всички посоки, защото отвсякъде е уникално красиво. Пътят е живописен и чертаем с колата постоянно криви, но голите бели скали, потопени в лазурно синьото море си съперничат постоянно със зелените хълмове и не мога да реша кое ме пленява повече. 

Хърватия, довиждане засега. На връщане ще минем по друг път. Обещавам скоро да ти обърна специално внимание, защото зарадва очите ми и запали мечтите.