Липси

Липсваш ми. Липсва ми твоята безусловна любов. Липсва ми усещането на някой да му пука за мен.През годините залутана в ежедневието имаше моменти, в които тази липса не болеше толкова.

Днес боли. Може би, защото ежедневието е такова, че все едно имам камъче в обувката, което сърце не ми дава да изхвърля, но пък постоянно боли и разранява.

Имам нужда от такава любов. Любов без граници, без условия, без мисъл, без преценка, безумна любов. Истинска. Имам нужда от човек, който да иска мен - ръбава и ласкава, рязка и ранима. Някакъв вулкан от чувства на моменти и къс лед, когато съм безумно наранена. Такава, каквато съм. Да поиска мен, да поиска да ме опитоми с любов. Да усетя как искам да му дам всичко и повече. Да поискам да подаря сърцето си и да не съжалявам и секунда за това си решение. Нуждая се да мога да си позволя да съм слаба и този някой да не злоупотребява с това, а да поиска да ме защити и закриля. Да бъде мил с мен, както беше ти. Да бъде като теб.