Добро утро, ден! Добре си дошъл. Надявам се да си по-добър от вчера. Събудих се с ентусиазма да виждам само хубавото в теб, а ако го няма да си го създавам. Реших, че ти си възможно най-добрия и мога да съм благодарна, че те живея.

Толкова красота има около мен - в цветята, облаците, дърветата, усмихнатите лица на непознати хора. Толкова топлина има около мен - от отношението на малкото останали истински приятели, от топлия майски ден, че дори и от моята стара и поизносена печка, която обаче не ме предава, когато реша да дам сърцето си в кухнята. Има толкова любов в мен, която иска да бъде дадена. Която не може да стои пренебрегната. Която няма как да скрия в скрина на съзнанието си и да я заключа завинаги. В тази любов се е спотаила цялата упоритост, която притежавам. Тя ми се противопоставя и живее напук на разума ми. Всеки опит да я потуша завършва с още по-голям пожар. Затова съм я оставила да си живее. Нищо, че не вижда как ще се случи, нищо, че боли понякога, нищо, че отсреща няма никой. Тя е опърничаво дете и всеки опит да я убедиш в каквото и да било завършва с тръшкане и емоции. Затова я оставих. Да си живее. И аз ще си живея. Малко трудно се получава, но с децата трябва много търпение. Качество, което упражнявам в себе си.  

Та да се върна на деня... Той е това, което имам днес. Той е белия лист на писателя, бялото платно на художника. Само от мен зависи какви цветове и какво съдържание ще му дам в края. Дали ще посегна към черните краски или ще заложа на пъстротата и очарованието на цветовете. Не обичам черното, макар че имам твърде много дрехи в този цвят. Той е удобен - отива на всеки и те слива с тълпата, отива и на думите. Много по-лесно е да се оплакваш и недоволстваш отколкото да се вземеш в ръце и да промениш нещо. Моите думи не са съвсем черни. Опитвам се да давам цвят. Опитвам се да променям нещата, да създавам света си и да се оплаквам по-малко. Така има повече и по-силни шамари. Но те не ме плашат.

За днес избирам да съм в лилаво. Прованс и лавандулови полета. Уютна къщичка насред морето от лилаво. Един полузадрямал ден, веранда с малка масичка с букетче в лилаво. Храна, приготвена с любов. И аз - усмихната и изпълнена с надежда, намерила покой за сетивата си и нищо повече. 

Добро утро, ден! Бъди това, което си, а аз ще бъда твоя.