Болярската столица по Гергьовден 2016

След като стъпих на три континента, видях половин дузина морета и два океана дойде ред и на старата българска столица Велико Търново. Малко ме е срам, че трябваше да получа подарък, за да отида до там, но така се случи. Този красив български град ме посреща с накацали по скалите къщи от няколко епохи и с няколко нюанса на любимото ми зелено в дърветата наоколо.

Петък - 06.05.2016

Хотелът е на централната улица и вместо да се качваш с асансьора към стаята си на практика слизаш. Стаята ми е на ниво -4. Както повечето сгради в тази част на града е трудно да се каже кое е горе, кое е долу. Под прозореца ми река Янтра прави завой, а отсреща стои гордо  паметника Асеневци. Гледайки огромния меч и ездачите-царе около него няма как да не изпитам гордост, че съм част от такъв силен род като българския. Род, преминал през множество изпитания и оцелял. И не просто оцелял, а непречупен. Какво да се прави - родолюбецът в мен е жив. Напук на съвремието, напук на общата тенденция за глобализация и размиване на границите, напук на политиците в момента. Някакси няма как да престана да се чувствам по определен начин, когато звучи химна, когато слушам "Моя страна, Моя България"... Не мога съвсем точно да дефинирам усещането. Осен буцата в гърлото и очите, които често се пълнят със сълзи, в мен има и чувството на особена радост, че съм част точно от този народ.

...

Небето е бистро синьо с картини от облаци, които постоянно се менят. Въздухът е чист. Очите ми се къпят в зелено. Усмихвам се. И точно срещу мен се изпречва "Щастливецът". Не мога да пропусна да хапна там, трябва да проверя дали славата му е подплатена с нещо. Едва се намира маса, но минавайки покрай другите хранещи се вече искам да опитам половината меню на заведението. Поръчвам мешана салата по селски и циганска тава с месо. Уникално вкусно, не мога да се спра. Пак ще трябва да се гладува след два дни...Обичам вкусно сготвената храна. Хем е по нашенски, хем има и щипка новинки и по-различно представяне, което освен небцето радва и окото. Бутилка бира напълно допълва усещането за безвремие и радост от деня.

Събота - 07.05.2016

Вторият ден е за Царевец, Арбанаси, Преображенския манастир и на финала - шоуто "Звук и светлина".

Денят за мен започва с обиколка по склоновете на символа на Търново -  Царевец. Личи си, че постройките са реставрирани. Да не кажа наново построени. Катеренето си го бива и няма да се размина с мускулната треска. Въпреки това разходката е много приятна. Малко твърде арт ми дойде църквата на хълма - като в галерия от соц време. Слънцето засега е усмихнато и денят започва обещаващо.

 

...

Преображенският манастир е много наблизо, току до града. За жалост е доста занемарен и чак ми стана тъжно от обраслите порутени постройки. От друга страна има някаква специална носталгия, която ме обзема като гледам как растенията се вият около полуразрушените сгради. Гледката от него е вълшебна - едно море от различно зелени дървета. Не ми стигат думите да опиша това, което чувствам в този миг. Много е близо до Нирвана. Душата ми е в покой и очите ми са пълни само с красоти. Не мисля, не бързам и нищо не искам да знам. Искам само да дишам този въздух и да гледам тези гори. Простичко е и съвършено. 

...

Арбанаси ме посреща дъждовен. Но така бялото по фасадите е по-бяло, а зеленото в ливадите е по-искрящо. Явно разходка няма да има, но има ресторант "Люляка". Част от 100 те национални кръчми (сайт, за който научих тези дни). Поръчвам простичка българска храна - миш маш в хлебна кошничка и кавърма. Мммм, вкусно е. Дъждецът ромоли от покрива на чардака, а някъде отзад в градината се чуват народни песни, които местни баби изпълняват. Толкова е българско. И отново спокойствие в най-чиста форма.

...

След почивка и няколко кафета се отправям към терасата срещу хълма Царевец, за да гледам светлинното шоу. То е на повече от 30 години и не е променяно досега. Нямам очаквания и съм приятно изненадана. Малко на моменти не разбирах за кой етап от историята на България иде реч. Въпреки това изживяването е приятно. За няколко минути гледката към хълма беше скрита от гъста мъгла, но после вятърът я разнесе и всичко отново изгря в цветове. 

Неделя - 08.05.2016

Неделята е посветена на прибиране към София с леко отклонение към Троян с Троянския манастир и Орешак. Пътят минава покрай красиви места - поля с ечемик, поля с рапица, в далечината снежнобели върхове на Стара планина. Не ми трябват полята на Южна Франция щом имам този път и това небе. Зареждащо е. Позитивно. Има го спокойствието на провинцията, чара на българското село, красивата природа и безвремие. Черен щъркел кълве семена в нивата, а красив сокол кръжи и търси плячка. Слънцето и облаците водят постоянна битка за надмощие. Липсваха кабриолет, шал и развети коси, за да бъде усещането като филмово изживяване. Отново едри капки дъжд закапват от небето, като че ли да ми покажат, че кабриолета не е най-добрата идея за този капризен майски ден. Ето ме пак на магистралата на път към дома, работата и всичките онези битовизми, които правят живота ми такъв, какъвто е.

Хубаво беше това кривване от ежедневието. Давам си обещание да направя тези обиколки по-чести, защото има какво да видя и почувствам от всяко кътче на България, където малко или много все се чувствам у дома си.