Извън този свят

"Спрете Земята, искам да сляза" ! Още като го прочетох за първи път си казах - "Я, още един като мен". Има дни, в които толкова искам да го направя. Дни, в които се питам защо така се случва, че все се оказвам  непригодна. Не на мястото си. Не във времето си...Дни на печал и разочарование, които ме карат да мисля, че това, което правя, в което вярвам, не е за тук. Чувството ми за справедливост е наранено. За пореден път. Но сега дори не се питам къде сбърках. Защото знам. Сбъркана съм по принцип. В идеите си, в преценките си, в делата си. Правя неща, защото съм почувствала, че така е редно. Никой не ги е искал от мен, затова и няма как да ги цени. Аз просто раздавам себе си, а хората не ме искат.

Трябва да спра да го правя. Защото явно не хората са ми проблем. Не е възможно да попадам все на неподходящи. Неподходящата съм аз. Както вече уточних. Трябва да бъда различна от себе си. Но как? Къде е това училище, което ще ме научи? Да бъда за този свят. Мисля, че то не съществува. 

Нещо се е объркало и аз не съм, където трябва. Време е да си отида. Това е единственото реално решение. Ако нямам защо да съм тук. Ако няма за кого да съм тук. По - добре да приключа.Това страдание ми стига. Много емоции и чувства се борят в мен, не мога да се справя. Боли. Много разочарования. Загуби. И онова гласче, което всеки ден ми казва - няма смисъл. В това да се бориш. Да чакаш. Да обичаш. Раздаваш нещо, което никой не ти иска. Не го иска от теб, не по принцип. Спри да го правиш. Но как да спра? То е същото като да спра да дишам...

Затова снощи се помолих да спра да дишам...