Бали

Днес е последен ден в рая. Ще го прекарам в лежане на плажа и около басейна. В стремежа ми да опозная колкото се може повече острова не остана време за плаж. Нищо. Не съжалявам за това си решение. Пак ще дойда и тогава ще бъде за плаж. Сега исках да намеря себе си, да променя мирогледа си и да се почувствам по-добре. Нямаше как да се случи, ако си лежа на плажа и се вкопая в мислите си. Не ми трябва това.Чувствам се по-спокойна.

...

Реших да запазя стаята си за късен check out. Може би преди време нямаше да го направя. Не заради парите. Аз никога не съм държала много на тях. По-скоро заради припряността ми и нагласата всичко да е на полусъединител. Сега мисля другояче. Искам да се насладя на този ден с плаж до към пет часа. То така или иначе след пет почти всеки ден вали. Искам да си взема вана. Да изпия едно кафе, излегнала се на огромното си легло. И тогава да стегна багажа.

...

Това с багажа се оказа трудно. Въпреки, че купих още една чанта в Бали едва успявам да събера всичко. Май попрекалих с пазара. Никога не съм купувала толкова неща за себе си като сега. Но просто се оставих на желанията и импулсите си. Не насилвах нито едно от сетивата си. Не правих нищо, защото трябва, но за сметка на това правих толкова неща, защото искам. Отидох на места, където искам да видя, да бъда. Опитвах храна и напитки, които не познавам. Някои неща ми харесаха, други - не. Станах още една идея по-смела. В това да правя неща, от които преди се страхувах. В това да отстоявам себе си и да казвам "Не" без да мисля, че е трябвало да направя компромис и да кажа "Да". В това да променя мирогледа си. Разбрах, че трябва да си щастлив заради простите неща, които можеш да видиш и почувстваш. Както каза Дана - В света има милиарди хора, но само 1% от тях са виждали Бали, вие сте тук. Вие сте поискали с ума и сърцето си да бъдете в Бали и сте щастливци, че сте тук.

...

Лежа на шезлонга с цветче франджипани в косите и нищо не ме тревожи. Нищо, че предстоят два дълги полета до дома. Аз намерих покой за душата си. Започнах да вярвам все повече в думите на нашия водач, че това да сме тук и сега е било карма, да се срещнем с него също. Някои неща са такива, защото така трябва. Не е необходимо да измъчвам ума си и да се питам "Защо?". Трябва да се опитвам да бъда щастлива. Дори и в моментите на житейски спадове, защото живота е дар. Не трябва да го пропилявам в съжаление и гняв. Трябва всеки ден да се радвам.За това, че дишам, че виждам, че чувам, че мога да се движа, да пътувам, да обичам, да мечтая, да работя, да се смея и да плача. Моите проблеми ще се решат - дали с мое участие и решение или без, но ще се решат. И дори да изглежда, че резултата не е добър, то това е само за дадения момент, а не за живота като цяло.

 

...

Радвам се, че преживях всяка една секунда от това пътуване, че бях тук. Този земен рай ме промени. Хората тук ме промениха. Това, което почувствах със сърцето си ме промени. Искам да бъда по-добър човек. Към себе си и към другите. Искам и ще бъда по-щастлив човек.