Сингапур

Поздрави от бъдещето! Така бих написала на пощенска картичка, ако я изпратя до някого от Сингапур. Не съм била на такова място досега. Където се срещат смели инженерни решения, много пари и силно желание да се запази и съхрани природата. Че дори да я създадеш. Днес денят основно премина около Марина бей. Този комплекс привлича. Погледнат отдолу изглежда респектиращо. Този кораб, кацнал върху три сгради, не ти се струва логичен, но пък е толкова красив. Толкова смел. Когато се качиш на площадката на 56-я етаж пред теб като на длан е океана. С кораби, и кораби... Небостъргачите са като строени войници. До тях чинно чакат реда си да отпътуват хиляди контейнери на товарния док. В това пристанище няма романтични яхти. Има ред. Всъщност навсякъде има ред. 

Чудех се какво ли ми липсва във всичко наоколо.И мисля, че липсва дух. Днес в метрото едно момче видя, че гледаме карта и без да сме казали дума ни упъти къде да излезем за нашия хотел. Ще кажете - мило. Да, ама не съвсем. На мен ми зазвъня в главата фразата "Чавдарчето е примерно...". Хората ми изглеждат сковани и сякаш не свободни. Чисто е. Не бих казала чак стерилно. Но е като след края на света. Огромни стълбища, огромни сгради, а хората никакви ги няма. Както казах - няма дух. Няма топлота. Има много екзотика в сградите. Много зеленина.

Днес беше ден и за орхидеи. Уникално красиви са. Тук са национален символ. В градината на орхидеите мога да остана завинаги. Трябва ми една барака и ще бъда щастлива.

А в Garden by the bay Аватар среща дъждовната гора. Не знам чия хрумка са изкуствените дървета, но са уникални. За мой карък не работи моста между тях. Но дори и отдолу погледнати са ми любими вече. До тях езерото с гигантски водни кончета от метал и двете огромни оранжерии. Дъждовната гора определено спечели. С този водопад, мостове, които се вият от купола до земята и тези орхидеи отново. Забравяш за всичко. За жегата и влагата. За болките в уморените ти крака. За всичко. Просто се кефиш, че си тук сега. И си казваш - какъв щастливец съм, че имам очи, които могат да видят тази красота. Това е всичко. И си благодарен. За този ден. И за това, че си жив. Не търсиш смисъла. Не търсиш любовта. Просто живееш. Това търсих. И то ме намери.

Видях нощен Сингапур от височина 156 метра на Singapore flyer (тамошното виенско колело) . Опасявах се, че ще умра от страх. А нищо такова не се случи. За малко повече от половин час се потапяш в блаженството на цветове и светлини. Виждаш Марина бей и светещите дървета от Аватар. Лотусът (музея на науката и изкуството), който сменя дрехите си в различни цветове. Сградата на операта с червен покрив и форма на разполовен дуриан. Светлинното шоу на трибуните на пистата за Формула 1. Искаш да мълчиш и да съзерцаваш. Даже не ми се снима, защото знам, че тези мигове са  вече в графата "Дълбоко в съзнанието".

Страхотен ден!За утре зоопарк и Сентоса. С нови сили. С ново любопитство. И с усмивка. Че съм тук сега.