(Не)подходящата за теб

Не знам дали е имало момент в живота ми, в който да съм се чувствала подходяща. Подходяща за някого, подходяща за място, подходяща за време. Затова нямам мира. Все нещо не ми достига, все не съм там, където трябва да бъда, все не съм с когото трябва, все не съм тази, която трябва да съм...

Омръзна ми! Как веднъж не направих правилния избор?!!?!? Може би е време да взема решението, че трябва да бъда само със себе си. Явно само аз се понасям такава, каквато съм. И то не винаги. Сега не се понасям. Защото искам нещата, които се случват да не ме засягат, да не ме боли. Никой нищо не  ми дължи. Никой не ми е казвал, че ще се държи някакси с мен. Всичко е в моята представа за нещата. В моята интуиция, която сега мразя. Няма интуиция, има факти. Животът е поредица от факти. И е крайно време да ги видя такива, каквито са. И е крайно време да реша, че за теб съм неподходяща.

Ако бях поне веднъж подходяща щях да знам какво е. Ала аз никога не съм се вмествала в някакви представи, никога не съм се стремяла да съм удобна, никога не съм искала да приличам на всички. Винаги съм искала свободата си да бъда различна. Още от деца научаваме урока, че останалите не обичат различните. Плашат се от тях ли или просто не ги харесват. Няма значение. Не ги обичат. Не знам дали цената си струва, но продължавам да я плащам още.

Сега ми е мъчно. Малко повече от друг път. Защото за момент се заблудих, че ти ме виждаш подходяща...Извинявай. Няма да се повтори. Знам си. Ще намеря поредни сили, за да свикна, че и за теб съм неподходяща. Сигурно затова искам да обикалям насам-натам. Дано някъде се вместя и се почувствам подходяща. Дано срещна някой, който да ме почувства подходяща.