Да помълчим на глас

Цялата съм се превърнала в едно очакване. В трептящ от вятъра листец. В сълза на края на мига. В недоразказан стих и в неизпята песен. В края на деня. Не знам къде започва и къде завършва пътя. Не знам зелено ли е сутринта морето. Не знам дали океанът къпе се във кърваво червено вечер или пък слънцето поискало е да запали сърцето на водата. Не знам все още ли обичам или успях да впепеля душата си. Не знам дали все още тичам по пътищата , водещи към твоето сърце или изгубих безвъзвратно пътя. Не знам дали очите ми пак виждат теб, такъв, какъвто беше, или пък бил си само сянка ти на моите мечти.

Цялата съм се превърнала в едно очакване. В пухче на върха на дворното глухарче, готово да лети сега. Готово да си вземе сбогом със земята. Готово да се сбъдне за някого. За този, който примижал, поискал е мечтата за любов да полети. До човека, за когото е мечтал.

Превърнала съм се в едно мечтание. За милост. За любов. За полет.