Сингапур, Малайзия и Бали

София. Януари 2016. Годината не започна по-различно от това как завърши. Въпреки вярата ми по принцип в чудеса, чудо не се случи. Пак съм там - по средата на нищото и пред мен е поле. Дори пътища няма, че да карам на проба-грешка с избора на посока.Трябваше да направя нещо, за да се измъкна от хватката на сковаващата ме тъга, на обзелото ме безсмислие от задушаващото ежедневие и еженощие. Трябваше ми нещо нестандартно, щуро, различно, динамично и скорошно. Слава богу, стига човек да може да си го позволи, в днешно време се намират оферти за екзотични дестинации. След доза чудене - Южна Америка или Азия Азия надделя с оферта за Сингапур, Куала Лумпур и остров Бали. Както обикновено след като направя избор и взема окончателно решение всичко става лесно и подредено. Плащане, нов паспорт и всичко е готово и чака дата 13 февруари, когато излитам в посока София - Доха - Сингапур.

Мислите за това какво предстои топлят мрачните зимни дни, а очакването и тръпката, любопитството, ще ме извадят за момент от празнотата и безумието на живота ми в момента. Надявам се след това приключение да мога да забравя това, което е било и това, което така и не се е случило, а просто е пропуснато завинаги. Надявам се да продължа напред. Вече наистина. Отнема ми много време и много боли този път. Чуствам се наранена, ненужна и излишна. Пътуването до известна степен ми действа като наркотик, то е начин да избягам от себе си. Не е много сполучлив, но е безвреден. То това с бягането от себе си не се получава. А има моменти, в които толкова ти е нужно да се напуснеш, да се забравиш, да станеш друг. За да можеш да оцелееш докато времето си свърши работата и позабравиш малко, докато стигнеш до момента, в който те боли, но не е обсебващо и изгарящо, а просто е постоянно и живееш с него.