Писмо до теб

Мило момиче,

Спри да плачеш! Спри да го гониш. Безсмислено е... За любовта не се воюва, тя не трябва да разбива сърцето ти ден след ден. Тя трябва да те прави щастлива. Да те окрилява. Да те усмихва. Да кара очите ти да блестят и да се смеят. Тя не трябва да спира дъха ти от болка, а само от радост. Затова спри! Това не е той. Не  е човекът, който би те обичал. Ако беше щеше да избере теб. Щеше да се смее с теб. Да целува теб. Това не е той. Този, за когото мечтаеш да чете в сърцето ти без думи. Ако беше би прочел как сърцето ти в момента се разпада и уморено му се иска да спре да бие. Това не е той. Ако беше сега щеше да си сгушена в прегръдката му, а не да започваш деня си по тъмно с чаша кафе и разплакани очи. Това не е той. Ако беше нямаше да позволи на сълзите да се търкалят по бузите ти. Щеше да целува очите ти и да ти шепне, че всичко е наред и ще бъде наред. Това не е той. И ти не си тя. Тя му е достатъчна. Тя прави дните му прекрасни, а вечерите фантастични. Не ти. Ти не си тя. 

Затова спри! Опитай се да погледнеш истината в очите. Ще боли! Много! Но ще свърши. И тогава ще можеш да срещнеш Него. Онзи, който те заслужава и, който ще те обича. Ще знае как да го направи. Тогава няма да има болка. Любовта не е болка. Не може да те боли, ако си обичан. Боли, когато обичаш не когото трябва. Боли, когато обичаш този, който не обича теб. Боли, когато ти обичаш него, а той обича друга. 

Затова те боли. Но това не е любов. Не искам да те боли. Твърде скъпа си ми. Затова спри, моля те. Намери последна смелост в себе си и един път завинаги му обърни гръб. Не е било писано. Не сте се срещнали, когато е трябвало. Разминахте се. Просто го приеми. И продължи напред. Моля те, послушай ме. Ти си всичко, което имам и, ако продължаваш както досега ще те загубя. Не искам да те загубя. Аз те обичам.