Коледно - новогодишни

По празници винаги готвя. Прекалявам дори. Искам да направя всичко, което ми се е сторило интересно. Тази година не е така... Пак готвих, но като за спасение. Само готвенето успяваше да ми донесе мир в душата. И то нетраен... Липсваше ми духа и емоцията на празниците, желанието да направя някого щастлив, готвих къде по задължение, къде за спасение. Загуби се щипката любов за подправка. Не знам дали е проличало или хората, които храних, отдавна са изгубили чувствителност към моите чувства. Нищо не казаха. Явно не си е проличало. Жалко...На мен не ми беше вкусно, бях встрани и, когато приготвях всичко, и когато сядах на масата. Уж съм там, а няма никой. Странно, нали? Само, че пак никой не го забеляза. Май съм усъвършенствала маскировката "тук съм, всичко е наред, само аз знам какво е". Под повърхността ми я нямаше емоцията, нямаше я тръпката и частичката радост. Там имаше само тъга и усилие да стисна зъби и просто да мине. Празниците, наздравиците, пожеланията. Просто да мине...Почти мина. Животът продължава. Ежедневието ще ме погълне и няма толкова да боли...

  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •  
  •