Будапеща

Днес съм сама. Ще правя това, което ме интересува, ще се съобразявам със себе си. Поне за осем часа. Имам план. Трябва да се кача на автобуса - амфибия и на фуникуляра. Задължително. Другото - каквото дойде. Започвам от моста Сечени (Верижния мост). Отивам да проверя за амфибията и разбирам, че съм изпуснала първия курс за деня с около петнадесетина минути. Имам почти два часа до следващия.Срешу мен е църквата "Св. Стефан" (Ищван на унгарски). Тя е в списъка ми. Вътре правят репетиция за Коледа с хор. Църквата е хубава, но не чак толкова, че да задържи вниманието ми повече от десет минути. Съвсем на вратата виждам, че мога да се кача на покрива и. Не мога да изпусна това. Влече ме да се катеря. Има два асансьора и на практика се изкачвам без усилие съвсем до горе. Гледката не я бива много. Мъгла е.

...

Изобщо Будапеща тези два дни е много тъжна. Не знам какво толкова е харесала в този град императрица Сиси. Вероятно любовта и към Андраши е правила града в очите и прекрасен. Когато човек е окрилен от това чувство всичко останало е красиво. В моите очи красавицата на Дунава е тъжна. И мрачна. В душата и не успява да изгрее дори лъч светлина и надежда. Сигурно е от сезона и от времето...

Нищо в този свят не е вечно. Трябва да мине черната река, за да дойде ред и на златната. За момента реката е тъмно сива. И мудно и невъзмутимо тече в коритото си. Не виждам изгледи тази река да смени цвета си скоро. И това ме прави тъжна. Трудно ми е да съм мъдра. Защото явно не съм и реагирам импулсивно. Разливам се от бряг до бряг и плача. Щеше да е лесно, ако бях мъдра, но не съм. Затова пък съм нещастна. Все е нещо. Свиквам да съм нещастна и боли все по-малко. Само ставам все по-опустошена с всеки изминал ден. Накрая няма да имам какво да дам от себе си. Ще се превърна в глухарче и ще се разлетя в хиляди посоки и нищо няма да напомня за това, че ме е имало. На никого няма да липсвам и никой няма дълго да тъжи за мен. Свикнах с това и не ме боли. Разбрах, че аз съм си аз, обичам, пука ми, но това не променя света - нито моя, нито чуждия. Затова трябва да спра да обичам. Ще се затворя в себе си. Умрете мечти! И ти сърце спри да болиш! Моля те....