Увод

Завърших предишното си пътешествие и впечатленията си за него някъде в небето над Рим. Явно е било вселенски нагласено, защото за по-малко от два месеца след този полет се стягам за полет до Рим. Отдавна мечтая за този град. Толкова пъти съм се разхождала в ума си по неговите улици и  площади, пила съм кафе в малките улички и съм се удивлявала от човешкия гений в скулптурите, колоните, църквите, руините, че имам чувството, че ще се върна на познато място, макар да отивам за първи път там. Отивам в един музей на открито. Едва ли ще ми стигне седмица да видя, чуя и опитам всичко, което искам. Надявам се да ми стигне времето да видя важните неща, не непременно най-големите, а най-съществените за мен. Дойде време за важни решения. Искам да съм сигурна в тях на 101%. Затова Рим ще е моята точка. След него ще знам. Ще съм в мир със себе си и ще мога да се изправя срещу всичко, което предстои. Рим ще ми даде решението или по-скоро решимостта. Чувствам го със сърцето си. Обзело ме е спокойствие, макар покрай мен всичко да се руши. Това, което се случва е част от живота и аз го приемам. Почти безусловно. След Рим думичката почти ще изчезне. Знам го.