София

Днес е Никулден. В София е мрачно и подтискащо. Днес ще готвя. Само така може малко да се почувствам добре. Обичам да готвя. Времето в кухнята ме зарежда с позитивизъм и ме кара да се чувствам омиротворена. Ставам рано...(както обикновено) и започвам с едни соленки, на които се каня от две седмици Cool. Замесени си почиват за известно време в хладилника, а аз пия сутрешното си кафе и преглеждам какво се е случило по света на лаптопа си. Време е да ги довърша. Точене, оформяне, печене...и накрая снимки за вас и соленки за мен {#smileys123.tonqueout}

...

Помислих, че това не е достатъчно. Реших да приготвя и една доста традиционна, лесна, непретенциозна и популярна торта по малко по-различен начин. Спретнах бисквитена торта с леко променен крем. Пообогатен, така да се каже. Това не е най-любимата ми торта. Даже сравнително рядко я правя. Днес и дойде реда. Нали е празник, не може без десерт. Шегувам се, просто добър повод да направя нещо сладко. Няма хубава светлина и снимките не са добри Crying Съжалявам! Друг път ще се старая повече. Или най-накрая ще си купя светкавица, за да не ми пука кога снимам. 

...

Мъгливото време ме подтиска, много мрачно става на душата ми. Не обичам мъглата. В този момент никак не ми помага да бъда добре. Не, че някога ми е помагала. Тя е физическата представа за тъгата, наситено сива и влажна като напоена от сълзи възглавница. Синоним на безпомощност и безпътица. Имам нужда от слънце, от сняг или плаж, но задължително от светлина. За да стане малко по-светло и в душата ми. 

Соленки със сирене и кашкавал

Бисквитена торта с чашка сладолед

Ммммм