Спомени за 11.09.2015 Рим

Програмата за петъка е скромна - църквата "Св. Йоан Латерански"  и пирамидата. Малко са далеч от хотела и сравнително далеч едно от друго, но пък имаме цял ден за това. Първо да видим папската църква с трона за папата вътре. Това е  една от четирите папски църкви  - "Св. Петър", "Санта Мария Маджоре", "Св. Йоан Латерански" и "Св. Павел извън стените". Последната ще я пропуснем този път. Дори не знам къде се намира. Извън кои стени? Намираме "Св. Йоан Латерански" с леки затруднения и влизаме не през парадния вход.

...

Това в първия момент ни кара да подценим църквата. Вярно е, че след като си видял "Св. Петър" трудно може да те впечатли друга църква, но тази донякъде успява при мен. Най-вече със статуите на дванадесетте апостоли, които са подредени от двете страни по шест. Чувствам се като в някакъв парламент на светци. Сякаш ме наблюдават и оценяват. В тази църква е избиран и миропомазван всеки нов папа преди да се издигне "Св. Петър". Красива е.

...

Има страхотни мозайки над трона на папата. Отново и отново се изумявам от човешкия талант, от вложения труд да се направи нещо красиво. Интересно е, че в тези катедрали не надделява в мен усещането за духовност, а по-скоро възхищението от човешкия гений да твори красота. Тук би трябвало да са мощите на двамата най-важни апостоли - Петър и Павел. Не успявам да ги намеря... 

...

Потегляме към пирамидата на Цестий. Четвъртата по височина в света след трите в Гиза. Исках да видя нещо римско, което е интересно, но туристически подценено. Още навремето са смятали тази пирамида за кич и проява на лош вкус от страна на Цестий. Вървим доста, но се оказва, че ни чакат още 5-6 километра и решаваме да ползваме метрото на Рим. И то не е като софийското. Мръсно е. Не е чак като мадритското, но нашето е класи над него. За една спирка ще го преживеем. Намираме и пирамидата. Мястото е оживено кръстовище. Не изглежда особено внушителна, но е по-запазена от египетските си аналози. Все пак е по-млада с 2600 години от тях Cool 

...

Скачаме пак в метрото и се прибираме към хотела. Умората се е натрупала. И няма как да е иначе след тези шест дни, в които извървяхме повече от сто километра по римските улици. Изпълних се с емоции. Очаровах се милион пъти. Образовах се в известна степен. Опитах много неща. Погледнах града от няколко височини. И се влюбих безвъзвратно в Рим. Това е мястото, в което има всичко - старини, богатства, чар, изкуство, красота, природа, храна...След Рим нищо вече няма да е същото. Всеки град ще сравнявам с него. Не знам дали ще е полезно това, но без да искам за мен столицата на Италия се превърна в еталон. Искам пак да ида в Рим. Някога. Искам да разбера дали ще го видя различен. Ще дойда пак...някога.

Просто Рим...

Някъде по пътя

Част от органа в "Св. Йоан Латерански"

Балдахинът в "Св. Йоан Латерански"

Облаци :)

В далечината Циркус Максимус

И вкусния завършек на деня :)