По спомени за вкусове и аромати от Рим 10.09.2015

След вчерашния луд маратон из Ватикана днес го даваме по-леко. Ще се разхождаме до Трастевере и до отров Тиберина. Пътят ни минава близо до капитолийските музеи. Качваме се до тях, но няма да ги посетим. Не и този път. Няма смисъл. Нямам повече възможности да асимилирам информация и да се впечатлявам от изкуство. Преситих се. Не е честно спрямо човешкия гений и труд да видя точно в този момент наличното в тези музеи. Оставила съм ги за следващия път, когато ще дойда в Рим. Такъв път ще има. Обезателно.

...

Днес денят е набелязан за потапяне в атмосферата на Рим, на един квартал в Рим, в който няма музеи и история, а има храна  и романтика може би. Минаваме  през остров Тиберина. Църква, болница и мостове - два. Мъничко е и не е нещо кой знае колко интересно. Трастевере ни омайва с цветове и аромати. Цветя около вратите на къщите, малки улички с уютни заведения, усмихнати хора и лежерно настроение. Потапяме се. Опитваме бялата римска пица на обяд. Изглежда обидно тънка и малка, а се оказва божествено вкусна и с толкова много сирене, че ме препъва и не мога да я изям цялата. Няколко чаши вино с нея и животът е прекрасен.

...

Слънчево, но не горещо и много лежерно. Това може да е рая. Този на земята. След вчерашния забързан и уморителен ден днес искам да се влача възможно най-бавно и да се усмихвам блажено на бездействието си. Целият ден е за това. Надниквам в бакалници, присядаме в кафенета и ядем. Добре, че вървим много. Иначе с цялата тази храна няма да мога да си обуя панталоните. Вкусно е. Обичам италианската храна - проста и уникално вкусна.

...

На връщане минаваме покрай Кампо де Фиори. Опитвам се да минавам винаги през пазарите на градовете, в които съм. Те ми дават представа за живота там, за хората. И са неподправени и ненапудрени като за туристи. Този пазар е мръсен и хаотичен. Не ми харесва. И не се застояваме. Тук е паметника на Джордано Бруно. Тук са го изгорили на клада, а после са размислили и са му издигнали паметник. Все е нещо. Прилича ми на Оби Уан Кеноби. Cool Това беше за днес. Обратно към хотела за следобедна късна дрямка. Умората в краката се натрупва и ставаме все по-тромави.

Театърът на Марсел. Построен от Октавиан в памет на покойния му племенник, който е починал твърде млад.

Римска бакалия

Едно от многото места, в които можеш да похапнеш нещо вкусно

Цветовете на Рим

Малко от атмосферата на Кампо де Фиори

"Скромната" ми вечеря ...