Спомени от ден пети в Рим

Сряда е - 09.09.2015. Да не забравя да поздравя братовчеда за рождения му ден. Правя го още от рано, защото днес е ден за много впечатления и веднъж започнали обиколката може да забравя. Пътят до Ватикана е ясен. Минаваме близо до ди Треви и присъстваме на "почистването" му от монети с метла и прахосмукачка. Забавно е. После каноли и кафе до Пантеона. Този път са с крем пистачио. Харесвам това място - уютно е, храната е божествено вкусна, кафето е ароматно и силно и има усмихнати и много говорещи италианци. Пият кафето си на бара и тръгват на работа.

...

Влизаме отново в Пантеона - респектиращ е, някак е идеален. Но не мога да го възприема като храм. По ми прилича на мавзолей...Тук е гробът на Рафаело. Малко по-значим ми се видя от този на Бернини, но пак е доста семпъл за човек с такъв талант. Мотаем се по пътя към Ватикана. Няма смисъл да бързаме. Така или иначе цял ден е отделен за музеите там. Отново ме поразява тълпата пред Св. Петър. Площадът е пълен с хора. Наближавайки разбираме защо - днес е сряда и папата говори пред хората. Мислех, че го прави в друга църква, но явно понякога и на площада. Можем само да чуем гласа му, но не и да го видим - твърде далеч е. Все пак за седмица в Рим среща с папата два пъти!!! Уау!

...

Питаме наблизо стоящ карабинер за входа на Ватиканските музеи и тръгваме в указаната от него посока. Оставяме папата да говори. Намираме входа и влизаме. Няма тълпи, няма опашки. Чудесно. Малко ми е объркано. Табелите са леко хаотични или аз не ги разбирам, но ме преследва чувството, че ще пропуснем нещо. Първи е египетския музей. Много скромен за човек, който е бил в Египет, влизал е в музея в Кайро и е ходил в Луксор и Карнак. Нищо впечатляващо. Следват зали с много статуи. Знам, че звуча много несериозно, но не запомних името на музея. Не ми остана и някоя статуя конкретно в съзнанието. Просто ми остана впечатлението, че се намирам в огромен склад с произведения от мрамор. Много божества и императори, богове...Една почти безкрайна върволица от лица.

 

...

Залата с географските карти. Или по-скоро един много дълъг коридор с убийствено красив таван. Този таван е по-интересен от картите по стените. Вече усещам умора. А сме едва на половината от разглеждането. Минаваме през зала с гоблени ли, с килими ли - не мога да преценя. Впечатлена съм от колосалния човешки труд, вложен във всичко това. Но определено не ми харесва. Стаите на Рафаело. Всичко е талант и красота. И една идея клаустрофобия. Хората около нас са много, малко ми липсва въздух. Сикстинската капела би трябвало  да е шедьовъра за деня, незабравимо изживяване...Но не е. Чувствам се част от стадо, вкарано в обор и постоянно сръчквано от овчарите с шъткане и побутване. Очаквах да е по-впечатляващо като помещение и по-незабравимо като изживяване. За жалост не го почувствах така.

...

Минаваме покрай апостолическата библиотека. Там не допускат който и да е. Там искам да ида. Въображението ми се завихря - свитъци от Мъртво море, ангели, демони, темплиери, илюминати, открития, Инквизиция...Продължаваме да вървим през зали и коридори, пълни с толкова много и толкова разнообразни предмети на всякакво изкуство - порцелан, злато, дърво, картини, статуи, гоблени...Една огромна съкровищница на човешкия талант и усет за красота. Съсипани сме от умора. Намираме кафене и се строполяваме на столовете. Не говорим, защото не можем. И не искаме. Мълчим си. Почиваме.

...

Във вътрешния двор е красиво и шумно, пълно с хора. Има и нашенци, но по-скоро бягаме от общуване с тях. По обясними причини. Съвсем случайно се спускаме в гаража на папите. Там се съхраняват от носилки за първите папи през карети до лимузини и доста скромни возила. След пет - шест часа излизаме извън пределите на тази малка държава и решаваме да я обиколим по цялата и граница. Около три километра е. Нищо особено. CoolЧакаме да видим нощен Св. Петър и Сейнт Анджело. Но първо да ядем. Нещо и някъде наблизо. Хапваме, но нищо особено. Винаги почти е така в заведенията, наблизо до големи туристически обекти.

...

Небето над Св. Петър става розово и накрая слънцето угасва. Запалват светлините, но не е това, което си представях. Не е "Уау!". Замъкът е една идея по-загадъчен в светлините и сенките на ноща със своите ангели, накацали по моста над река Тибър. Разбити сме. Едва се прибираме в хотела. Мисля си, че на следващия ден няма да мога да стана. Каквото - такова. Вече съм презипълнена с емоции и впечатления. Рим е всичко. Рим те омагьосва и очарова. Рим те предизвиква. Рим те извисява. Обогатява. Рим те прави щастливо дете, което открива света в неговата красота. Обичам Рим Heart

Нощем площада пред "Св.Петър"

Нощем пред "Сейнт Анджело"

Шестото клеймо. Трябваше да е западния вятър, не северния, ама.....

Известното стълбище на изхода на Ватиканските музеи

Вътрешният двор на Ватикана, този достъпен за туристите