По спомени от ден втори в Рим (06.09.2015)

Да си в Рим и да не видиш папата е голям пропуск. Или поне така гласи всеизвестното клише. Затова от рано с бодра крачка крачим по маршрута хотела - Ватикана. Ден е за неделна служба. Ще видя базиликата "Св. Петър" и замъка "Сейнт Анджело". И, надявам се, папа Франциск. Докато вървим с карта в ръка минаваме покрай фонтана Ди Треви, Пантеона, площад Навона и куп красиви улички, кафенета...Малко встрани на Пантеона намирам една пекарна. Тя е точно такава, каквато винаги съм си представяла, че е една италианска пастичерия. Уютно е, шумно е и "Ура!" - продават каноли. Откога ги търся да ги опитам. Поръчвам си класическа с рикота. Божествена е! Една мини калорийна бомба, но на кого му пука Cool

...

Ди Треви все още е в ремонт. Жалко! Все пак има място, на което да хвърлиш монета, за да се завърнеш някога в Рим. Хвърлям три. Срамувам се да призная, но не познах Пантеона отвън. Едва, когато влезнахме вътре осъзнах, че стоя на място, перфектно в своята геометрия. Внушително е. Нямаме време да се застояваме, но пак ще дойдем. Още малко вървеж и ето го площад "Св.Петър".

...

Огромен. Търсим с поглед откъде започва опашката за влизане във Ватикана. Отчайващо е. След час, час и нещо вече сме на територията на най-малката държава в света. Прекрачваме прага на "Св. Петър" и отвътре се чува пеене и музика от орган. Направо е нереално, не знам накъде да гледам в цялата пищност, която ме заобикаля. Жалко, че "Пиета" е толкова недостъпна. Трудно можеш да усетиш магията на Микеланджело през стъкло отдалеч. В един момент си давам сметка, че май присъствам случайно на служба на папата. Въоръжена със снимачна техника хуквам по посока на тълпата и успявам да видя/снимам светия отец на метри от мен. Уау! Да го бях планирала нямаше да се случи по толкова добър начин.

...

След това последва поздрава на папата от прозореца на библиотеката, но от "Св. Петър" нямаше видимост. Нищо. Доволна съм. Видях го по-добре, отколкото очаквах. Базиликата е внушителна, балдахинът на Бернини е ужасно висок. Вътре всичко е много тържествено, царствено. Ще се качим на купола, за да видим Рим на длан.

...

Асансьор + 330 стъпала. На моменти е ужасно клаустрофобично. Стълбите се вият покрай самия купол и в голяма част от времето вървиш почти сгънат на 90 градуса. Но това, което виждаш накрая си струва усилията. Абсолютно си струва. Гледката е вълшебна - от едната страна перфектно проектирания площад, от другата - чудните градини на Ватикана. Слизаме с неудоволствие.

...

Следваща спирка  - замъка "Сейнт Анджело". "Ангели и демони". Дан Браун. Илюминати. Много емоция очаквах да се отприщи в мен, но не се получи. Мостът над Тибър към замъка е хубав, гледката отгоре - също, но самия замък не е нищо особено. Или може би моите очаквания са нереалистични. Тръгваме към хотела с идеята да се върнем на тези места още веднъж, за да ги видим нощем.

...

По пътя, на площад Венеция, решаваме да покорим още една височина. Качваме се на 80 метра височина с асансьор от стъкло на покрива на монумента на Виторио Емануеле II. Красиво е. Облаците постоянно променят пейзажа и аз не мога да се спра да снимам.

Време е за душ и почивка. И дано намерим ресторант близо до хотела, че сили не ни останаха.

Паметника на Виторио Емануеле II

Кафене до замъка "Сейнт Анджело"

Облаци и игра на сенки

Тибър

Това е Гледката!

Вечеря в близкия ресторант