Humanes

Почти свърши моето иберийско приключение. Не знам дали ме промени. Не знам дали ме върна. Не мога още да преценя. Знам, че категорично беше различно от ваканциите ми досега. Отидох на нови места и видях нови хора. Различни. Успях в повечето време да се откъсна от всичко досега. Нали това беше идеята - да забравя. Да опитам да намеря смисъла. Не знам дали успях. Но видях. Толкова много места, за които не знаех. Усетих себе си по различен начин. Разбрах, че пределите на възможностите си си ги поставям сама. Че би било хубаво да си разрешавам повече авантюра и да си прощавам повече. Защото аз съм си най-суровия съдник, а не го заслужавам. Убедих се, че ме препъват неща, за които съм решила, че са способни да го сторят и хора, на които съм го разрешила. Научих, че не е нужно всичко да върви по план. Понякога е добре нещата да се прецакват, за да се оставиш на течението и да откриеш нови възможности, нови решения. Дадох си сметка, че мога, стига да поискам. Разбрах, че вече не искам да правя някои неща по стария начин. Осъзнах, че трябва да съм по-благодарна на хората, на себе си, на съдбата, защото има за какво. Плаках, смеех се, очаровах се, изумявах се, плашех се. Малко говорих и повече слушах - хората, океана, градовете с техните шумове, своя вътрешен глас. И видях всичко различно. За добро или лошо.