Humanes

Да обикаляш Мадрид през юли е лудост. Категорично! Неизбежно идва момент, в който преставаш да виждаш и чуваш. Умората така пулсира в краката ти, че имаш чувството, че окуцяваш. Не си жаден, не си гладен, само искаш да не си там под жарещото слънце, иска ти се този площад да беше една идея по-малък и да имаше поне едно дърво. Иначе сега сериозно за Мадрид. Типично имперски град. Грандоманията е навсякъде. Виена ми се струва скромна в сравнение с испанската столица. Започвам амбициозния си тур от музея Прадо. Не знам дали ще ми хареса. Относно това изкуство съм по-скоро невежа. Не напълно, но достатъчно. Но Прадо ми създаде усещане за красота, за изящество, за пищност, за уникално вглеждане в детайла, за изключителна жизненост, която имат голяма част от образите в картините на  Веласкес, Рубенс, Тициан, Гоя и уникалния Ел Греко. Този художник ме накара да се възхитя на нарисуваното от него в два поредни дни и ме накара да се почувствам по-богата откъм впечатления, откъм по-цветната гледна точка към живота и хората. Малко съжалих, че отидох в това световно хранилище напълно неподготвена, но така се очаровах като дете, което сега опознава света. В известен смисъл в тази област съм точно това.

...

С известна доза съжаление излизам от музея, за да продължа по маршрута за деня. Минаваме покрай пощата и градския съвет, които са около прословутите фонтани на Сибелис. Предполагам, че по тъмно гледката ще е уникална. А, ако около фонтаните празнуват поредната титла на Реал Мадрид, усещането ще е уникално. В този град този отбор предизвиква тежка форма на фенщина в малки и големи.

...

Продължаваме покрай Централната банка на Испания, института "Сервантес" и стигаме до Сол. С мечето, което яде...така и не разбрах точно какви плодове. Мечето, символ на Мадрид. Не разбрах защо, а до този момент не ми остава време да попълня този пропуск в информацията ми. До мечето е паметника на Карлос III, който гордо стои на кон. Нищо не знам и за него. Пореден пропуск...  

...

След известна доза улици и красиви сгради сме на Plaza Major, демек главния площад на Мадрид. За моя фотографска жалост сглобяват сцена за поредица от концерти и тотално загрозяват паметника на Филип III и съвета. Малко съм разочарована. Този площад се чудя от вчера на кой кой друг ми прилича и сега се сетих - на площада Сан Марко във Венеция. Същата правоъгълна форма, магазинчетата отвсякъде и подредените празни маси на голяма част от площада. Липсваше в картинката само "Кафе Флориан". Решаваме, че ще изпием нашето кафе в шоколатерия San Gines. Бях прочела, че човек не трябва да я пропуска. При следващата ми среща с Мадрид изобщо няма да се сетя за нея. Супер прехвалено място. С нищо не ме впечатли - нито с кафе, нито с нещо, което се водеше торта, но беше сух кекс, нито с интериор. Не разбрах защо го препоръчват горещо. Опитах питие, което после ми казаха, че било типично за Валенсия - орчата де чуфа. Гадно е. Дори не мога да опиша на какво ми напомня, защото не ми приличаше на нищо, което съм пила до сега.

...

Посъбрали сили потегляме към катедрала Алмудена и кралския дворец. След катедралата в Толедо тази тук не можа да ме впечатли. Липсваше и изящество и красотата във всеки детайл. По-късно разбирам,че е завършена наскоро. А аз се чудех защо рисунките вътре ми приличат малко на уличните графити. Не губим много време вътре. Тръгнали сме отсреща на чай с Летисия. Cool 

...

Дворецът отвън много  ми прилича на Бъкингамския (макар английския да не съм го виждала отблизо). Вътре е страхотно. Пищно, красиво и много царствено. Изключитено стилно и аристократично. Разбрахме, че банкетната зала е използвана последно преди две седмици. Да, в 21 век, някои продължават да живеят като в приказките, които четат всички малки момиченца. Пак ще направя опит за паралел с Виена. Мога да сравня апартамента на Сиси с това, което видях в Мадрид. Австрийската императрица е живяла аскетично в сравнение с посестримите си на Иберийския полуостров. Бях чела, че дори Версай отстъпва на мадритския вариант. Това не знам. Когато го видя ще мога да преценя. Но това тук ме впечатли. Най-уморена и съсипана се чувствах извървявайки разстоянието от оръжейната на двореца до изхода. Десет минути на този площад в четири следобяд при 50 градуса и си мъртъв. Без метафора или хипербола. Трябва ни място, на което да хапнем и съберем сили само за още едно нещо - площада Испания с паметника на един от любимите ми герои - Дон Кихот. 

...

Не е далеч, но вече е мъчително. Стигаме там и съм щастлива - площад с пейки и дървета. Рая. Зад монумента има фонтан. А във фонтана хора, които явно са слънчасали повече от мен. Чудех се за момент дали да не пробвам как е водата, но дори и събуването на обувките ми ми се струва нечувано усилие. Край с обиколката. Спускаме се в метрото на път за гара Аточа. В метрото е ад и мизерия. Размечтавам се за нашето - софийското. Разликата е фрапираща и по всички точки печели нашето. Добре, че не се налага да пътуваме дълго. Изобщо нямам желание да гледам костенурките на Аточа. Искам влак с климатик, в който да умра. След десет минути желанията ми се изпълняват наполовина - идва влак с климатик, но аз не умирам. Оцелях и днес. След този терор над себе си. Като изключа факта, че цялото тяло ме боли, не ми се слуша и не ми се говори, съм пълна с емоции и гледки. Представих си май месец в Мадрид. Поне седмица. И разходки. Толкова история, толкова архитектура, толкова уникални улици, в които да се изгубиш. Толкова места, на които да изпиеш по бира, вино, вермут... Знам,че в този град ще идвам още пъти.

...

Той е една Вселена, която ме заплени и запали да я изследвам. Тук хората не са ми интересни. Искам да видя всичките проявления на красота - в картините, в детайлите на сгради, фонтани и скулптури, в градините с езера и лабиринти, в дворците и катедралите. Искам корида и фламенко. даже искам да ида и на Ел Класико. Ей така, за да усетя тръпката на страстта към тази игра у местните. Испания е гореща - и в прекия, и в преносния смисъл. Тук думата може би е СТРАСТ. Страст има в поздравите, в разговорите, в коридата, във фламенкото. Тук на мода е да си щастлив - няма значение какво ти е предложил живота, нито на колко години си. Тук си щастлив, защото това е единственото, което имаш днес - жив си.

Някъде в Мадрид

:)

Алмудена - отвътре

Royal Palace Мадрид