Humanes , Испания

Толедо. Не знам кое точно ме впечатли най-много...Дали ужасно стръмния терен. Дали историята, която наднича зад всеки ъгъл. Дали неописуемия пек, който в един момент те кара да изпадаш почти в транс. Дали хладното оръжие, изработено от прословутата стомана от Толедо, което е буквално на всяка крачка и е във всякакъв вид - от сувенири до мечове над метър. От джобни ножчета до сатъри за месо. Ножове за ловци, ножове за улични бандити, ножове за писма, ножове за пържоли. Цял ден да отделиш да гледаш хладно оръжие може да не ти стигне за предлагането в Толедо.

...

Католическите катедрали винаги са ме впечатлявали с размерите си и с усещането ми за нищожност, когато съм в тях. Но катедралата тук ме заплени - с изяществото си, с цветните си витражи (които никога не мога да снимам добре), с вниманието, вложено в изработването на всеки детайл - бил той от дърво, камък или метал. Онемях от красотата на това място. От величието на човешкото творение. От колоните, които сякаш подпираха не купола на църквата, а самото небе. От множеството фигури на реални и измислени твари, на ангели и дяволи. А когато запя и хор от женски гласове усещането стана невъзможно за описание. Не разбрах как загубих почти час вътре, а бях с усещането, че току-що съм прекрачила прага. Уникално място.

...

След него се бухнах буквално в пеща на тесните улици, които за моя супер неприятна изненада бяха населявани и от туристи, и от коли. Къщата на Ел Греко е на минути път, но на мен ми се видяха много. Бях чувала за този художник, но да си призная не съм много в час с това изкуство. Влезнах в музея без никакви очаквания. Къщата е проста и непретенциозна. Градината е хубава и навява спокойствие и уют. Но картините на Ел Греко ме впечатлиха - с цветовете, които той използва и с неповторимия му стил, който след две видяни картини можеш да разпознаеш веднага. Лицата, жестовете на образите - всичко е много специфично и живо. Харесах усещането от допира с таланта му. Утре в Прадо ще му се насладя на още произведения. Надявам се да попълня и други пропуски в тази си култура.

...

Ако някой ми каже, че Велико Търново е със стръмен терен, ще го постъветвам да се разходи до Толедо. Добре, че намерихме ескалаторите, които ни върнаха обратно. Не се сдържах и опитах прословутите сладкиши с марципан...да си призная - нищо особено. За по -малко от ден в старата испанска столица не остана време да изпием по кафе дори. А видяхме толкова малко. Целият град е музей. Всяка улица, на която се губиш, ти носи история или архитектура. Само, че ако пак реша да се катеря като планинска коза ще го направя през пролетта. Тогава ще оцелея. Днес нямах сили за нищо повече. На връщане заспивам по пътя. Толкова нямам сили. А довечера се канят да ме напиват със сангрия. Не вярвам да им се получи, но няма да откажа това испанско изкушение.

Толедо

Част от органа в катедралата на Толедо

Марципан

Тесните и стръмни улички на Толедо