Небето между Лисабон и Мадрид

Тръгвам си от Португалия с усещането, че не ми е стигнало времето - да видя всичко, което бих искала, което бих харесала; да вкуся всичко - толкова различна кухня, толкова много вина; да се порадвам на гледки - толкова прекрасна природа, толкова изящни сгради. Едва докоснах с очи и пръсти всичко, което ми предложи тази интересна страна за седем дни.

...

Само Лисабон изисква поне седмица внимание, интензивно внимание. Пътувайки към летището осъзнах колко малко видях от града. Винаги съм мислила, че света е голям и не бива човек да повтаря дестинациите, но пък от друга страна не обичам недовършените неща. Тези, които те карат да не си напълно удовлетворен, да искаш още. Португалия ме кара да искам още. Искам още стръмни улички с живописни сгради, искам още скали, в които с ужасен грохот се разбиват вълните на океана. Искам още от ужасяващо сладките им десерти, от изстуденото им бяло вино, от аристократичното им порто, което изпито в бара на замъка ме кара да се чувствам като английски сноб в избран клуб. Което е забавно и е самоирония Big Grin Последното, което искам е да съм английски сноб, пък бил той и в най-добрия клуб.

...

Колебая се дали искам още вятър в косите си. Защо никъде не прочетох за този постоянен спътник в Португалия? Нима само на мен той ми стана водещата дума за тази страна? Сега се връщам в адската жега на Мадрид. За да видя какво ще ми предложи старинната и царствена испанска столица. За да усетя отново топлината във въздуха и в отношенията с хората. Надявам се да видя Толедо,с неговия застинал старинен вид. Когато преди доста години се влюбвах в разказа на Сервантес за онзи глупав, но мил идеалист, не съм и предполагала, че ще вървя по улиците, за които пише. Че ще минавам покрай хълмовете, които така майсторски рисува с думи. Не видях мелници преди една седмица. Явно са само метафора. Или пък аз малко съм видяла. Сега ще ги потърся . Но не да се боря с тях. Имам си достатъчно в  себе си, с които се боря. А само за снимка Cool.

...

Почти седя до прозореца на самолета и почти се престрашавам да погледна навън. Страховете ни винаги са големи, но ако им се оставим ще ни управляват. Аз не искам да ме управлява някой или нещо. Искам да съм свободна. Или "Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага, с които небесата даряват хората. С нея не могат да се сравнят нито съкровищата, които крие земята, нито тези, които таи морето. ...", както би казал един от любимите ми герои Smile