За нещата, които ме правят щастлива

Нямам нужда от нищо материално. Каквото ми е потрябвало съм го купила или ще го купя. Имам нужда от отношение. От лично отношение. Малките жестове на внимание ме правят много щастлива. Това някой да е направил нещо, специално за мен. Да усетя, че за миг съм била в мислите му. Това за мен е безценно. Хората, които са близо до мен, които ме познават, знаят това. Не цената на подаръка има значение, а вложеното време и усилие в намиране или правене на нещо, което ще ме зарадва. То е безценно. Иска ми се някой, за когото си мисля, че ми е близък да знае, че обичам маргаритки, а не рози. Че не обичам показните жестове и това да ме поставя в центъра на внимание, когато сме сред хора. Че обичам бял шоколад и пия кафето си чисто. Че се ужасявам от кича и клишето на празници като 8-ми март и Св.Валентин. Иска ми се някой, на когото държа да знае как да ме зарадва и да го прави дори и да няма повод. Просто ей така, защото си мисли за мен. Да ми откъсне глухарче пред блока, вместо да ми купи огромен букет червени рози за 8-ми март. Да ми купи книга в деня Х от месеца Х(например) вместо плюшено сърце за Св. Валентин, защото знае, че обичам да чета и така ще ми подари преживяване. Някой, който ще ми донесе пликче шафран от Египет, защото знае, че обичам да готвя, вместо магнитче със Сфинкса за хладилника.

...

Обичам да правя малки неща за хората, които обичам, които ценя. За хората, на които държа. В тези неща оставям частичка от себе си.Частичка от сърцето си и частичка от мислите си за доброто на тези хора. Наближават празници. Време за това човек да усети уют и топлина. Иска ми се да успея да им дам малко от това, макар да не го намирам за себе си. Ще опитам да направя някой друг щастлив, поне усилието ще добие някакъв смисъл.

Нещо, което ще ме отведе в Италия и ще направи Коледата по-зелена

Неочакван, но слънчев подарък, който да ме усмихва сред сивия, скучен офис пейзаж