Humanes , Испания

Испания е различна - лежерна, гореща и тиха. Улиците са пусти до тъмно. Каменни и сякаш застинали във времето на Дон Кихот. Мадрид (или поне тази част от него, която видях) е древен. Вървя по улиците и очаквам във всеки момент  да видя някой облечен със средновековни дрехи.

Хората, които видях вчера бяха усмихнати и позитивни. Толкова целувана май не помня да съм била някога. Тук това е  за "Здрасти". Действа най-малкото сближаващо.

Има някакъв чар във всичко наоколо - горещото време, каменните църкви и университети, покрай които минавам. От тях лъха хлад и древност. Чувствам се странно - лягам си посред нощ, спя до обяд и не бързам. За никъде и за нищо. И животът не бърза. Чака ме. Иска да го изживея до капчица - бира или водка карамел, това са подробности. Провинцията ме обгръща и ме прави ленива. Вкусът на чурос с шоколад в 10 сутринта е като ваканция - сладък и тих. Нищо, че в кафето хората са шумни на мен ми е тихо. Полетът до екзотична Португалия се оказа не в 11, а  в 23 часа. Изненада! Не от най-приятните, но така е трябвало да се случи. Не искам да разваля тишината с негодувание. Просто ще ида на летището отново след дванадесет часа. Португалия ще ме чака. Испания печели. Малко адреналин, за да не се загубя от себе си в тази омара. Fortaleza do Guincho ще отвори врати за мен след полунощ... 

Чурос с шоколад