Кашкайш / Лисабон, Португалия

Сутринта започна призрачно и мрачно. На плажа бях аз и няколко чайки, които искахме да посрещнем Джулая. Е не ни се получи. Купчини облаци бяха скрили от очите ни така очаквания изгрев на слънцето. Закусвайки и гледайки тъжния пейзаж по-късно реших, че днес е деня за Лисабон. И както се казва в приказките "Речено - сторено". Напълних чантата с пътеводител, записки и всякаква техника за снимане и тръгнах. Влакчето върви покрай брега и в определени моменти разкрива приказни гледки.

Малко хорър пейзаж

...

Слизам на гара Белем и се втурвам почти буквално към манастира на Йеромонитите. Познах го още от прозореца и реагирах така, като че ли виждам стар познат. Но изяществото, което се вижда отблизо ме кара да си мисля, че съм се припознала. Не мога да повярвам, че гледам камък, толкова прилича на дантела. Все едно плетена от монахините преди векове. Думата е изящество.

Манастирът на Йеромонитите

Типичен пример за архитектурния стил Мануелин или дантела от камък :)

...

Има туристи, но няма хаос, няма напрежение. Само красота. Вече обичам това място.

 

...

Следва морския музей. Много макети, много прецизно изпипани макети. Много плавания, много история. И кралската баржа. Не знам защо, но тя ми напомня на гигантска стоножка със своите десетки гребла. И с едно почти усмихнато драконче на носа. Не ми е царствена. Извинете.

...

Чудя се кулата Белем или кафе + пастейши. Второто надделя. Влизам в "Pasteis de Belem" и ме поглъща хаоса. Хора, храна, сервитьори. Лудница. Накрая успявам да седна и да поръчам. Не един ,а цели три сладкиша. Вкусни са и убийствено сладки. Невероятни са, но три! Отново се надцених. Още не знам колко има от деня и неблагоразумно зарязвам част от вкусотиите в чинията си. Излизам навън и хоп изненанда - нацелих единия от двата дъждовни дни от месец юли в Лисабон. Ами сега ?!?!? Кулата Белем се отлага. Решавам да тръгна за Океанариума. За щастие попадам на украинка в трамвая и разбирам за много лесен маршрут до там. И ето ме в Парка на нациите с билет към морските дълбини.

Морски таралеж

...

Океанариумът е уникален. Бих могла да бъда сред тези стени от вода и звуци цял ден. Един скат постоянно целува стъклото или пък се пъчи пред нас. Не мога да преценя. Акули си плуват лежерно, а една много грозна, но за сметка на това огромна, риба нон стоп плува пред очите ми. Пингвините са на по-малко от метър от мен и ми се иска да докосна едно малко пухено. А до пингвините е тропическата стая с рибките, роднини на Немо. Размечтах се да отида там. А щом се размечтая - ще се случи Cool

Налагам си темпо да вървя и да не блея пред стъклата. Накрая се справих със себе си и ето ме на път към кабинковата линия. Това е днешното ми сериозно предизвикателство. Гледката си я бива,а моя страх беше победен. Свиквам напоследък с победите над себе си. Щастлива съм, че го правя. Сладко е почти като сладкишите от Белем.

...

Потеглям обратно. Остана едно нещо от програмата за деня - кулата на Белем. Вече изгря слънце. Намирам символа на Лисабон и Португалия. Струва ми се малък до монумента на откривателите. Но за сметка на това е почти толкова изящен като манастира. За малко да пропусна. Качих се на монумента на откривателите. Гледката е красива и не ти се иска да слизаш. Пребита от ходене, но пълна с емоции се отправям обратно към Кашкайш. Лисабон, едва се докоснах до теб, но ме заплени. На малко места искам да се върна, но това е едно от тях. Остана толкова много недоизречено, невидяно. Само опитах от вкуса му. Прибрах се в стаята от приказките, пълна с емоции. Уморена до смърт, но с широко отоворени очи. Как да преглътна тази красота, изящество и древност и да заспя ?!?!?! Хайде затворете се очи...

Гледката от горе (монумента на откривателите)

Парка около манастира на Йеромонитите

Монумента на откривателите