Започнах да пиша в много тъжен за мен момент преди повече от двадесет години. И колкото денят е по-тъжен, толкова повече ми се пише...Имах периоди, в които нямах време да драсна ред, увлечена от хиляди ангажименти, усмивки и шеметни дни. Беше прекрасно време. Време на мълчание, време на щастие, време на изграждане, време да се научиш да бъдеш човек. Но в прекрасния ни и единствен живот времената се променят, сезоните се сменят и сега съм във време, в което ужасно много ми се пише. Искам да го споделя с вас.  С всеки един, попаднал случайно или не на моя блог.